Птици

Седях си на стола в санаториума и гледах през прозореца. Навън видях първо рогът на изобилието, лудоста на хората и красотата на света. Първо погледнах пищно украсените дървета които санитарите бяха накичи по случай празника на санаториума. Видях как масите на двора са натрупани с всевъзможни лакомства, които могат да задоволят най-претенциозният вкус, на най-изтънченият човек. Имаше пилешко, телешко и свинско месо. Вътрешно моето АЗ и МЕН спореха. АЗ искаше да излезе навън и да се потопи в безграничното море на простотията и лудоста на моите колеги - болните. МЕН пък искаше да остане и да размишлява малко за това, което вижда. Както не в един и два случая МЕН взе връх и аз останах и продължих да гледам през прозореца. Какво виждах ВСЪЩНОСТ, какво виждах АЗ и какво виждаше МЕН. Всъщност виждах този рог на изобилието, изсипал се на масите, виждах грижливо окичените дървета и лампичките. АЗ виждах лудоста на хората, доверили се на санитарите и излезли навън. А имаха ли хората избор?! Условието беше - ако излезеш отвън ще се забавляваш и ще се нахраниш подобаващо, в противен случай оставаш гладен и вечерта. АЗ избрах да остана вътре, физически гладен, но не и духовно. Хапчетата, с които ме тъпчеха бяха непоносими. Привиждаха ми се какви ли не неща, кое от кое по-прекрасни и фантастични. Мразех хапчетата. Една дълга, синя таблетка поднесена с чаша вода. Дългата таблетка в повечето случаи засядаше в трахеята и не искаше да слезе надолу, защото сама знаеше, че тази й функция - на камикадзе е излишна за хората които я пиеха. Това бяха едни от малкото хапчета с чувство. И може би единствените, които знаеха, че не помагат, а точно обратното. Другите бяха наивни, малки червени, жълти и бели хапчета, които ме караха да се потапям в окена на мъка, страдание и халюцианции. Хапчетата ме караха да чувствам една от страните си, която в други ситуации. Подтискаха човешките ми страсти и нужди. Бях се превърнал в ходеща развалина. Един изрод, затворен в стая с 4 меки стени. Стените, за разлика от санитарите, бяха нежни. Не ме караха да изпитвам болка. Дори когато бях послушен стените ме галеха, за разлика от санитарите, които ме биеха с шокови палки. А това не е от най-приятните неща, които могат да се случат в живота на един човек. И аз като другите имах своите проблеми и своите страсти, но хапчетата опропастяваха както надеждите, така и страстите, и възможноста да реша проблемите си, дори наум. МЕН виждаше навън единственото нещо, което може да се категоризира като "красиво" в този иначе приятен и безгрижен ден. МЕН виждаше навън как птиците летят свободно и как вятъра нежно си играеше с крилата им. Виждаше как една обикновенна птичка може да направи следобеда на един човек като мен - затворен в санаториум... да го направи малко по-прекрасен и по-необикновен. Знаех, че не ми остава много време, казваха го и лекарите, които бяха едни от най-компетентните в борбата срещу шизофренията. МЕН се радваше на красивите птички, които навестяваха от време на време прозореца. Птичките бяха красиви. Имаха толкова нежни пера. Веднъж дори в стаята ми влезе една птичка и ме помоли да я приютя. Единственото, което ме възпря да направя това, беше дебелият санитар, който ме удари за сетен път със шоковата палка и аз паднах в несвяст. Тази птичка беше единственият ми посетител от толкова дълго време насам. Беше и едно от редките ми и красиви запознанства с хора. Шизофренията ми отблъсна приятелката ми, с времето отблъсна и семейството ми. Но дори без нея и без тях аз имах нещо, което те нямаха - имах свободата да мисля. Имах и свободата да пуша. При добро поведение ми разрешаваха да си купя цигари от 2 лв. Може би намалението в санаториума бе една крачка към избавянето на мъките ми. А може би не. Бяла птица беше... бял гълъб. Той ми даде една нова искрица, която се надявах да запали отново огъня в мен. Онзи огън, който потушаваше водата, която ми даваха с хапчетата. Хапчетата играеха ролята на гумичката, която изтриваше спомени и чувства. Но не можеше да изтрие красотата на птиците, които гледах онзи следобед през прозореца и намирах в тях смисъла на много неща. Смисъла на това да си волен като птица и да можеш да летиш... но не в небето, а в сърцата на хората. Искам да съм птица.