„Die, die, die my Darling..."
Metallica
Помниш ли как започна всичко? Помниш ли дъжда и студа? А нашата среща?
Познавам те от много време. Но едва от няколко месеца те познавам истински, а вече давам всичко, за да те спася....
Надявам се помниш как дойде от ъгъла и видя мен и моята приятелка да пушим Marlboro. Ти ме поздрави и аз ти отвърнах, но беше само това, макар и да исках повече. Ти отмина. Едва ли знаеш какво чувствах. Исках да те догоня, исках да повървим сами под този дъжд и да чуя гласа ти. Ах, колко много го исках! Исках... но не можах да помръдна, нямах сила да тръгна след теб и ти отдавна беше заминал. Макар и на инат, тръгнах към теб. Колкото по-далеч беше, толкова по-силно тичах. Валеше порой, капките се стичаха по скулите ми, но това не ми правеше впечатление, молех се само да те настигна. Беше тъмно, студено и гадно, затова се отказах, но ти не знаеш това. Нали? Желанието ми да те видя надделя.
Помниш ли, когато те срещнах със моите две приятелки, преди да се случи онова нещо. Не! Недей! Моля те! Не ме карай да си го припомням... Защо го направи, знаеш, че ще трябва да го кажа... Не знаеш ли какво се случи? Ти ми даде адреса си, да, точно така. И затова трябваше да платя скъпо... Да... Трябваше да видя как те скачат от сградата, трябваше да видя труповете им и бликащата кръв от устните им и не можах да направя нищо за тях. Защо направи това. Защо, обзета от ужас, се върнах с надеждата, че ти няма да го направиш. Върнах се на бегом... и те видях. Видях нещото, което не трябваше да се случи. Лежеше там полумъртъв, без дъх с рана до сърцето.
Излишно е да те питам дали помниш, но за нещастие аз помня. Защо когато искаш да спасиш нечий живот, всички са против теб? Обадих се на линейка, а те ми отвърнаха, че не e възможно изпращането ù! Защо?! Причините са глупави. Не ме карай да ми е тежко и заради тях. Почувствах се слаба, ненужна и сама като изнасилена. Бях неспособна да направя нищо. Изгубила две близки приятелки и на път да загубя и Теб! Трябваше да направя нещо, макар и непосилно, каквото и да е, само за да видя пак топлите ти кафяви очи отново. А все още така валеше, мокреше и двама ни. Носех тялото ти на ръце, изпълнена с гняв и омраза към живота. Въпросът „Защо?!" кънтеше в главата ми. Грижих се за теб така, както не бих се грижила дори и за себе си. Опитвах се да те събудя, викайки името ти, но без резултат. Сетне, отказала се от всякаква надежда, спрях, погледнах те и паднах на колене. Държах главата ти в скута си и плаках ужасена..
- Благодаря ти, че ме последва. - Бяха единствените ти думи, които можах да чуя...
"I'll be seeing you in Hell..."
© Теодора Йорданова Всички права запазени