15 мар. 2009 г., 23:42

* * * 

  Проза » Письма
1052 0 1
2 мин за четене
„Die, die, die my Darling..."
Metallica
Помниш ли как започна всичко? Помниш ли дъжда и студа? А нашата среща?
Познавам те от много време. Но едва от няколко месеца те познавам истински, а вече давам всичко, за да те спася....
Надявам се помниш как дойде от ъгъла и видя мен и моята приятелка да пушим Marlboro. Ти ме поздрави и аз ти отвърнах, но беше само това, макар и да исках повече. Ти отмина. Едва ли знаеш какво чувствах. Исках да те догоня, исках да повървим сами под този дъжд и да чуя гласа ти. Ах, колко много го исках! Исках... но не можах да помръдна, нямах сила да тръгна след теб и ти отдавна беше заминал. Макар и на инат, тръгнах към теб. Колкото по-далеч беше, толкова по-силно тичах. Валеше порой, капките се стичаха по скулите ми, но това не ми правеше впечатление, молех се само да те настигна. Беше тъмно, студено и гадно, затова се отказах, но ти не знаеш това. Нали? Желанието ми да те видя надделя.
Помниш ли, когато те срещнах със моите две приятелки, преди да се случи оно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Йорданова Все права защищены

Предложения
: ??:??