Тъмнината пак нахлу в деня й. За да я избегне, тя отиде при Бен и се сгуши отново в него. Беше я страх от случилото се. Обвземаше я паника непрестанно и имаше нужда от него. Не можеше да приеме факта, че връзката им прекъсва. А Бен не възразяваше да я прегърне, защото я обичаше много, но нямаше как. И за двамата часовникът беше спрял в момента на раздялата им, в онзи миг, когато сърцата спряха.
Беше 11 декември. Беше тъмно и мокро от падналия дъжд по-рано. Бен се прибираше с букет от камелии за нея. Искаше да я заведе на вечеря. Тази нощ беше специална в доста отношения. Още от вратата, виждайки го с цветя, тя се зарадва и го прегърна. Уговориха се, приготвиха се и тръгнаха към ресторанта на Ив. Когато седнаха, Бен забеляза неземната й красота – светлината падаше върху красивото й лице, а от усмивката й се губеше всяка мисъл. Бен се притесни и се зачерви. Отхлаби малко вратовръзката, стана и падна до нея с малка червена кутийка в ръка. Всички замълчаха и се втренчиха в тях. Той и предл ...