Тъмнината пак нахлу в деня й. За да я избегне, тя отиде при Бен и се сгуши отново в него. Беше я страх от случилото се. Обвземаше я паника непрестанно и имаше нужда от него. Не можеше да приеме факта, че връзката им прекъсва. А Бен не възразяваше да я прегърне, защото я обичаше много, но нямаше как. И за двамата часовникът беше спрял в момента на раздялата им, в онзи миг, когато сърцата спряха.

       Беше 11 декември. Беше тъмно и мокро от падналия дъжд по-рано. Бен се прибираше с букет от камелии за нея. Искаше да я заведе на вечеря. Тази нощ беше специална в доста отношения. Още от вратата, виждайки го с цветя, тя се зарадва и го прегърна. Уговориха се, приготвиха се и тръгнаха към ресторанта на Ив. Когато седнаха, Бен забеляза неземната й красота – светлината падаше върху красивото й лице, а от усмивката й се губеше всяка мисъл. Бен се притесни и се зачерви. Отхлаби малко вратовръзката, стана и падна до нея с малка червена кутийка в ръка. Всички замълчаха и се втренчиха в тях. Той и предложи да споделят живота си заедно и й сложи малкото красиво пръстенче на треперещата  ръка. Тя остана без думи, с насълзени очи и грейнало от щастие лице. Накара Бен да се изправи, хвана му ръката и я постави на корема си. Погледна го с топлия си поглед и каза, че няма нищо по-хубаво от това и тримата да са заедно. Бен не разбра за какво става дума. Тя му каза, че чакат бебе. Бяха толкова щастливи. Платиха набързо и излязаха под дъжда. Вплетоха ръце един в друг и се целунаха. Уви тази красота не продължи дълго. На пътя внезапно се появи пиян шофьор, насочен към тях двамата. Бен я бутна силно. Тъмно. Тихо. Празно...

      “Минали са 3 години от смъртта на Бен Джеферсън на една улица, до един ресторант на 11 декември през 2006. Пациентката днес успя да нареди 3 куба един върху друг сама.”

              23.01.2055 - Лудница “Anastasia Jefferson” – Д-р А. Иванов

Женя’09