28.05.2018 г., 1:34 ч.

1145 

  Проза » Писма
496 0 0
2 мин за четене
"Беше един от ония мартенски дни, когато грее топло слънце и духа студен вятър; когато на припек е лято, а на сянка - зима..."
Ден, в който, като всеки един друг такъв, водим битка. За надмощие, равенство, свобода; за развитие в личен и професионален план; за израстване.
Във всяка една секунда от всяка една минута, на всеки ден, водим борба за другите; за себе си... За това да сме независими, неограничени, сами или с някого. Борим се за разбиране, подкрепа, толерантност, обич и любов.
Непрестанно водим битка за нечие одобрение, внимание и прошка, или за собствените си такива към нас...
Пренебрегваме себе си в името на нечие друго щастие, забравяйки, че и ние имаме нужда някой да ни прегърне, целуне, обикне, ощастливи... Да докосне душата ни чрез най - чистата енергия, която съществува...
И не би ли трябвало да бъдем себе си във всичките си форми, и да бъдем приети именно заради това, което сме, а не заради това, което можем да бъдем?!
1145 дни по-късно все още се разминаваме с бързащит ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Срещнахме се, goblenka (Маргарита Ангелова) ! :)

Предложения
: ??:??