14.01.2024 г., 6:22 ч.

 13. Хомо Коронус. Земя. Ден две хиляди петстотин петдесет и пети – сряда. Епилог 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други
120 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
14 мин за четене

  След дълги седем години корабът най-сетне достигна целта, към която се беше устремил, но не по волята на създателите си, нито на пътниците. Звездата на Барнард беше червено джудже в съзвездието Змиеносец на около шест светлинни години от Слънцето. Около нея обикаляше мразовита планета от вида суперземя, отдавна известна на земните астрономи, но за съжаление непригодна за хората. Но за изненада и облекчение на пътешествениците, в обитаемата зона на звездата те откриха друга планета – голяма колкото Земята, с атмосфера и признаци на живот. Нямаха друг избор, освен да се приземят на нея.

  Имаше нещо до болка познато в заоблените ѝ хълмове, в дълбоките долини и заснежените върхове, издигащи се на километри нагоре. Планетата притежаваше морета и океани, реки, езера, пустини по екватора и полярни шапки на полюсите – беше буквално двойник на Земята.

  Габриел приземи кораба на една обширна равнина в Северното полукълбо. През нея течеше голяма река, а в южната ѝ част имаше гъста широколистна гора. Местността, на която кацнаха, беше далече от поселенията, които забелязаха, докато бяха на орбита. Прецениха, че на първо време е по-добре да не се срещат с местните жители, докато не си изяснят обстановката.

  Те не потърсиха контакт с обитателите на планетата, но съвсем скоро бяха открити – случайно или не, от един от барнардиянците. Бяха излезли от кораба да се разтъпчат, когато към тях се приближи странно същество – цялото само от кости, прилично на изкопаем динозавър игуанодон, но на мястото на носа, както би се очаквало от всеки един добропорядъчен скелет, нямаше дупка, а дълъг, извит надолу рогов израстък, подобен на нокът.

  – Удивителния Вергилий е жив скелет – възкликна Джъд, който беше станал строен, красив младеж, но беше запазил детската си непосредственост и живо любопитство към света.

  – Не ме бъркай с оня надут перко! – каза съществото на чист български език и затрака с кости. – Аз съм един беден, нещастен, отхвърлен вариант на скелет на игуанодон, на който глупавите земни учени са сложили нокът вместо нос при сглобяването. Сега този абсурден нос закрива цялата ми липсваща челюст и ако случайно бях решил да похапна /не че мога изобщо/, но ако все пак бях поискал да пъхна нещо вкусно в устата си, не бих успял при никакви обстоятелства. Ах, горкият аз, ах, ах, охо-хо!

  Скелетът на игуанодона ридаеше безутешно и поглеждаше с празни очи към струпаните около него пътници.

  – Не се чудете, че ме разбирате! Тук всеки чува речта на другия в понятна за него форма. На Планетата на преводите няма нужда от превод! Ако бяхте риби, например, щях да ви бълбукам и да пускам мехурчета. Не че рибите могат да говорят. Ах, ох, ех, в какъв абсурд съм принуден да живея! Между другото, аз също се казвам Вергилий – каза той насред две ридания и протегна костеливата си ръка към Перун, когото веднага разпозна като главен сред приземилите се. – Само че прозвището ми не е Удивителния /пуф!/ – аз съм Меланхоличния Вергилий. Откъде знам за вашия Вергилий ли? Съвсем скоро ще разберете. Ох, ооох, каква съдба са ми отредили боговете, оох, нещастният аз!

  Съществото отново се разрида, триеше несъществуващите си сълзи и клатеше печално глава, а костите му задрънчаха още по-силно. Джъд се уплаши, че ако продължава така, скоро ще се пръсне и ще трябва да го събират по полянката.

  – Бихте ли били тъй любезни, уважаеми господин Меланхолични Вергилий, да ни осведомите все пак къде точно сме се озовали поради едно нещастно стечение на обстоятелствата? Споменахте нещо за Планета на преводите..,

  – Разбира се, въпреки че си мисля, че е очевидно къде сте. Ако не е, скоро ще стане, защото аз ще ви кажа. Намирате се в Книга Трета на Мирабела със заглавие „Светът Маяковски“, а планетата, естествено, се нарича Маяковски, че как иначе? Ох, нещастният аз, защо ли съм принуден да обяснявам такива елементарни неща на някакви невежи пътешественици, ох, ох, олеле!

  – Да разбирам ли – осведоми се Перун, – че сме попаднали на Планетата на изгубеното в преводите и в писанията на Мирабела? Онази същата – с лисиците със стъпките в снега, с дъжда, който вали косо и с водосточните тръби, на които лирическият герой свири ноктюрно?

  – Ами точно това исках да ви кажа! Много добре сте разбрали. Затова планетата ни е двойник на Земята. Тук са всички дилетантски опити за превод и неосъществени идеи на Мирабела. Нещо като писателско кошче за боклук, в което някои са принудени да живеят. Но вие едва ли знаете всичко за това място и ей сега ще ми зададете още куп въпроси и аз ще трябва да им отговарям надълго и нашироко – ох, бедният аз, ох, олеле!

  Меланхоличният Вергилий отново потъна в ридания и Джъд , който се беше приготвил да зададе въпрос, млъкна сконфузено. След като се потресе няколко минути, скелетът постепенно се успокои, изтри още една несъществуваща сълза и погледна към пътешествениците с печалните си очни орбити.

  – Е, все едно няма къде да се дяна, питайте! Аз ще понеса гордо и с вдигната глава съдбата си.

  – Искахме да попитаме – каза внимателно Перун, – дали не ви е известно по какъв начин може да намерим тук достатъчно силен източник на светлина, за да попълним запасите си с енергия и да отлетим към звездата, към която първоначално се бяхме запътили, и ако вие не знаете, кой тук може да ни каже?

  Съществото се замисли дълбоко, сякаш заспа, а носът му отчаяно започна да клюма все по-надолу. След няколко минути Джъд не се стърпя и го бутна по рамото.

  Меланхоличния Вергилий се сепна, затюхка се пак и заохка. 

  – И защо ви е да ходите другаде? Според мен сте си точно на мястото. Ох, ох, олеле!  

  После разпери дясната си ръка и започна да свива един по един пръстите си:

  – Да видим сега: Александър Македонски с колесницата, дето Мирабела не го искаше на огърлицата на Илинда, е на поход в търсене на извора на вечната младост – той отпада. Конниците на Апокалипсиса, които Мирабела замени с Персефина, са на надбягване в Армагедон, Белият вятър, който въобще не се споменава във втората част, е опасен – той задава гатанки без отговори и после убива провалилите се, Сфинксът от Гиза ряпа да яде! Да, сетих се – Нероден Петко! Той е вашият човек.

  – Кой е той? И съществува ли въобще? Нали е нероден?

  – И го има, и го няма… понякога – каза Вергилий и се заля в несъществуващи сълзи. – Ох, трудна работа е да се намери Нероденият, и дори и да се намери, не се знае дали ще се съгласи да ви изслуша, Магьосникът от Оз ряпа да яде! Ох, ох, ооох, горкичкият аз!

  – Ама вие тука май само ряпа ядете – не се стърпя Джъд.

  Перун му изшътка, но вече беше късно. Съществото изгледа младежа с чувство на неимоверно накърнено достойнство, тракна прощално три пъти с кости, завъртя се на костеливата си пета и изчезна.

  – Дороти ряпа да яде! – каза унило Джъд и седна омаломощен на тревата.

  – Не се тревожи, Вълкане – каза тихо Невянка и сложи ръка на рамото му. – Имаме още цяла Трета Книга. Все ще успеем да го намерим тоя Петко.

 

   Сигурно е, че ще успеят!

                                                          

                                                                     Край на Втора Книга „Хомо Коронус“

 

  Неформална забележка над чертата на Критиците Тютюлка и Лъчезор

 

  – Ей, мислиш ли, че Мирабела ще напише и тая Трета Книга?

  – Живот и здраве, може и да я напише.

  – Съмнявам се!

  – Щооо?

  – Ей затова!

 

  Тъкмо се бяха приготвили да тръгват и Мирабела се заинати. Пльосна се на тревата, започна да удря с юмручета, да рита с крака и да вие като на умряло:

  – Не, не, неее! Нищо няма да пиша повече! Стига, стига, стигааа! Няма да ходя да търся някакъв си Нероден Петко, няма да се сражавам с дракони, няма да отгатвам гатанки, няма да чета чаршафи по орбитална механика и квантова физика, няма да летя не знам си къде и да си губя най-хубавите години от живота в една желязна кутия с един безвъздушен вакуум отвън! Изморих се. Гуо го няма, тази Книга ще е без илюстрации и ще стане скучнааа! И ще трябва да пиша сама, защото Габриел пак ще се запилее някъде! Нямам повече сили! Нека Книгата да свърши – сега!

  Тя стана от земята, грабна раницата си и измъкна таблета, седна пак на тревата и започна трескаво да трака на клавиатурата.

 

  Втора неформална забележка над чертата на Критиците Тютюлка и Лъчезор

 

  – Там дори няма трева! Те са се приземили насред зимна равнина, където се виждат лисичите следи от министихотворението на Маяковски, което някога Мирабела дилетантски преведе. Откъде я измисли тая трева?

  – Преписа я от Джъд сигурно. И той седеше преди малко на тревата.

  – Няма как да го е преписала, защото самата тя го написа. А ние пак се намърдахме на финала. Хи-хи!

  – Мислиш ли…

  – Съществувам, следователно мисля!

  – Абе не беше баш тъй, ама щом си рекъл…

 

  И тогава Звездата на Барнард избухна.

 

   Трета / последна/ неформална забележка над чертата на Критиците Тютюлка и Лъчезор

 

  – Мислиш ли…

  – Шшшт бе!

  – Ама това е невъзможно! Червените джуджета не избухват.

  – Млък! И ти си невъзможен! Нали Преизподнята се стопи като ланшния сняг? Що щеш тука въобще? Закриваме седенката! Иначе току-виж Мирабела написала и цялата Трета Книга в последната глава на Втората. Няма спирачка туй момиче!

  – Хи-хи! Някой все трябва да е лошото ченге. Иначе е скучно. Така е устроен светът, независимо дали е един или са много. Добре де, добре: слагаме най-после

 

                                                                   Край!

  – Мислиш ли…

  – Хи-хи!

 

1.01.2024

 

https://www.youtube.com/watch?v=amlr_4e1L9M

https://www.youtube.com/watch?v=d3YerEtXjMQ

https://www.youtube.com/watch?v=yBUdvhvGLOA

 


Източници:

1. Любомир Цонев, „Отново за Мадарсдия конник“, София, 2012

2. Иваничка Георгиева, „Българска народна митология“, София, 1993

3. Георги Атанасов, „Севастократори и деспоти в средновековна България – личности, инсигнии и костюми“, Седми международен симпозиум, Велико Търново, 1994

4. Мария Ангелова, „Велики Преслав – да минеш по стъпките на цар Симеон“ https://www.peika.bg/statia/Veliki_Preslav_da_minesh_po_stapkite_na_tsar_Simeon_l.a_i.92476_da_minesh_na_po_preslav_simeon_stapkite_tsar.html

5. Георги Канев https://bulgarianhistory.org/preslav-grad-gradi-i-suzdade-v-28-godini-veliki-preslav-perlava-na-simeonovata-bulgaria/

6. https://historicalcities.narod.ru/photo_preslav_dvorzov_koplex.html

7. https://istoria.bg/10088/veliki-preslav

8. http://shumenski-krai.com/%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B0/%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B0/

9. Иван Танев Иванов https://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Symvoli%20na%20drevnite%20baalgari-final.htm

10. https://ipark.bg/bg-BG/Age/Item/168?module=SecondBulgarianKingdom

11. Тодор Моллов „История и квазиистория в борба за сакралната топография на българския космос: "медно гумно" https://liternet.bg/publish/tmollov/mei/6_1.htm

12. Иван Венедиков, „Медното гумно“ http://www.promacedonia.org/iv_gumno/iv_gumno_7.htm

13. Светлана Димитрова, https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100925560/neolitnite-jilishta-v-stara-zagora-nai-starite-v-evropa

14. https://journals.uni-vt.bg/fhyb/bul/vol2/iss1/26

15. Николай Колев, „Българска етнография“, София, 1987

16. Калина Мичева-Пейчева, „Злите сили в средновековните апокрифни молитви“

17. Български крепости, https://www.bulgariancastles.com/s-kamenar-osmanska-krepost-franga/

18. А. В. Гура „Символика животных в славянской народной традиции“, Москва, 1997

19. https://balgarskaetnografia.com/svetogled/mitologia/mitichni-sastestva-i-demoni.html

20. https://www.vesti.bg/lyubopitno/naistina-li-velikani-sa-brodili-po-bylgarskite-zemi-6159431

21. https://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%85/

22. https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=405.0

23. https://www.vesti.bg/lyubopitno/vizhte-skakvi-nakiti-sa-se-gizdili-bylgaritev-minaloto-6157475

24. https://lyuliak.blog.bg/history/2017/07/05/sokai.1555443

25. http://badamba.info/BySource/resume.html

26. https://valtcheva.com/index.php/culture/17-17

27. https://ismena.bg/rodopite-i-devin/trakiyskiyat-shlem-ot-bedan

28. https://bulgarianhistory.org/plustene-na-vulna/

29. https://istorianasveta.eu/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F.html

30. https://bulgarianhistory.org/sakrovishte-veliki-preslav/

31. https://www.sxyjewellery.com/blog-bg/bijuterien-email-bijuta

32. https://www.youtube.com/watch?v=-WcEc6ZJi1g

33. https://www.youtube.com/watch?v=174jKqRWtpA

Уикипедия, Ютюб и др.

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

      

   

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??