Мокро
Слънцето печеше силно, толкова силно, че можех да изпържа яйце на главата си. Вървях като призрак по брега. Прозак ме направи призрак.
"Даже и времето е ненормално в тая държава" - мислех си, докато пресмятах как няколко месеца е адски студ, няколко месеца е жега и няколко месеца през годината вали всеки ден.
- Не може ли постоянно да е лято, но нормално, не такава жега. Не се диша!
- Каквото времето, такива и хората... - каза жената срещу мен, която разхождаше кучето си, докато се разминавахме.
Беше 10 сутринта. Отново бях сам. От няколко години насам сведох така наречените "социални контакти" до минимум. Без да се срещам с никой ми беше много по-добре. Убеден съм, че проблемът не беше в мен, а във фалша, дълбоко пропит в останалите без каквито и да е ценности и интереси материалистични свине, в които се бяхме превърнали всички. И на всички ни беше по-добре да сме си сами... всеки за себе си.
Помотах се още малко и си намерих място, откъдето морето се вижда най-хубаво. Обичах да ...