28.01.2011 г., 22:30 ч.

*** 

  Проза » Разкази
775 0 0

  Колко ли време мина? Изгубих представа за времето и само търпя... търпя обидата, търпя болката и преглъщам това, че мечтите ми са на парчета. Основното чувство в сърцето ми е разочарованието. Очакванията ми бяха излъгани. Исках до себе си един добър човек, а какво получих? Боли и ми е тъжно, за мен самата ми е тъжно и не намирам смисъла в това.

 

  Един парад и милиони шекспирови маски. Къде сега е Шекспир? Нормално ли е стиховете му да звучат по-тъжно отпреди 3 години? А имаше време, когато вярвах, вярвах и исках да променя света, да го стопля в двете си ръце. Сега в тях събирам само капките от пролетите сълзи, а от пръстите отдавна щастието ми се е изхлузило. Замълчи! Просто замълчи и приеми, че не съм щастлива! В сърцето ми сега се спотайва само страх, придружен от гнева на разума. Страхувам се от всичко и всички, страхувам се от теб.

 

 А някога бях птица, летях свободно из небето и се къпех в облаци от пяна, но кой счупи двете ми крила? Страхувам се... Основното чувство, което тая, е разочарование и ме боли...

© Теодора Цанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??