Дворецът в Плиска
– Трайчо – спретнат! Доживях! – плесна с ръце Мирабела.
Дяволчето стоеше на прага, ама не можеш го позна – розовичък, чистичък, сякаш току-що е излязъл от Чистилището на Долната земя. Острата му, винаги стърчаща коса – грижливо сресана на път, рогцата му – напарфюмирани и посипани с брокат – светят! Лицето – измито, вратът – изтъркан до червено, яката на колосаната му риза – от бяла по-бяла, черното му сюртуче – изгладено, без нито една гънка, панталонът – дълъг до глезените и със здраво дънце, под него…
– Или копита, или сандали – туй щях да ти река! Трябва да избереш. Ако има копита, няма чорапи, нито обувки. Алибей има. Чорапи, искам да кажа. Обаче обувките му са гадни. Не обичам розовото, даже когато е кафяво – измърмори хлапето и хвърли купчина наядени цветни моливи до пепелника на масичката. – Да не си ми пипнала произведенията! Имаме домашно в лицея: „Как си представяте идеалната екскурзия?“ Всички рисуват разни лиготии – птички, тревички и прочее красотички!
– ...