* * *
Сънувах, че няма време. Че няма преди, нито после. Няма декор, няма и театър. Аз съм цвят, погледнат през призмата на душата ти. Сънувах, че ме искаш такава - сляпа, няма и глуха, каквато ме направи болката. И същевременно - с толкова силно обострени сетива. Сънувах, че с теб сме звуци, загнездени в съзнанието на света, ако той има такова. Ако има свят. Каквото и да е той.
Невъобразимо силно желание. Електричество. Глухотата на друго измерение. С теб сме едно. Душите ни не са съблечени, но се докосват. Прелъстяват се. Като телата ни. Разливат се една в друга и се превръщат в горещ дъх.
Събудих се... Всъщност, не съм сънувала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
