81. Примирието – 1

                                                  Залата за наблюдения, Спиралният ръкав

  – Сигурен ли си, че спи? Да не е…

  – Не говори глупости, Перкун не може да умре!

   Габриел и Каспар стояха пред бюрото на Координатора и се вглеждаха в половината от лицето му, обърната към стената със силовото поле. Другата половина, покрита с огромната му длан, беше засега невидима. Перкун примлясна с устни, обърна се към триизмерния холографски прозорец, сложи длан под брадясалата си буза и мощно захърка. Облачета мъгла и електрически искри се разлетяха на всички страни, парнаха двамата по огнеупорните стъкла на шлемовете, а после, укротени, угаснаха. При всяко изхъркване  видимата страна на лицето му осезателно потъмняваше.

  – Брадата му постепенно почернява. И косата. А тялото му някак… се издължава! – Каспар продължаваше да разглежда шефа си с опасение –  дори и в тази невинна поза той изглеждаше могъщ и ужасяващ.

  – Вталява се, затова ти се струва по-висок. Просто се подмладява.

  – Това опасно ли е?

  – Ако продължава с тези темпове, до довечера ще е младенец, после – зародиш, а накрая ще изчезне. За нашия Свят. Вероятно, след като се раздели на яйцеклетка и сперматозоид, ще продължи да се разпада на атоми и ще премине в квантовия Свят. Но това ще е краят му като Макросъщество и Координатор. Перкун  ще прекрати съществуването си.

  – Какво се е случило? Как е заспал?

  – Вероятно и това е работа на Шуайджан. По някакъв начин се е добрала до него. Трябва да измислим как да спрем процеса.

  Джобният видеофон на Каспар зазвъни на пожар. Лицето на Нерей се появи на екранчето, развълнувано и запъхтяно.

  – Шефе! – извика той. – Включете компютъра на Свят Делта и вижте къщата с пауловниите!

  Каспар се пресегна над спящия Координатор и фиксира изображението на екрана. Свят Делта започна стремително да расте и с постепенното приближаване се видя стаята на Тай Уанг. Старецът също спеше на бюрото пред компютъра си, а на екрана се виждаха редици от цифри и символи. И неговите коса и брада, първоначални сиви и оредели, постепенно потъмняваха и се сгъстяваха.

  Тай Уанг, подобно на Координатора, се подмладяваше в съня си.

  – Какво означава това? – измърмори дяволоидът. – И той ли е заспал? Нещо е изчислявал…

  – Вплетени са! – извика Габриел. – Координаторът и Тай Уанг! Така Шуайджан се е добрала до Перкун. Чрез Тай! Иначе не би могла. Сега Тай е нещо като вуду кукла за змията – каквото се случва с него, се пренася и върху Координатора. Трябва да ги събудим, и то бързо! Иначе и двамата ще изчезнат.

  – Но как?

  Габриел се поколеба.

  – Има един начин – каза неуверено той. – Малко е шантав и ненаучен, но мисля, че ще свърши работа.

  – На кого му пука! – извика Каспар. – Важното е да проработи. Какво трябва да направим?

  – Трябва да намерим Джиа. И да доведем перперуната в Залата. Но е рисковано. Ако Илинда не е перперуна или не е предопределената за негова съпруга, нищо няма да се получи.

  – Ако не опитаме, така и така ще ги загубим и всичко ще се провали в Тартара. Какво трябва да направят двете?

  – Какво, какво? – измърмори Габриел. – Какво правят в приказките, когато всички други средства са изчерпани? Целуват! Девойката целува жабата и тя става принц, принцът целува Спящата красавица и тя се събужда. Но ако това не подейства, ще сме загубили време и нещо много важно!

  – Какво?

  – Директната молитва. Можем да извикаме Джиа и Илинда от местата, където са, единствено ако Светлината ги призове. А на Светлината не може да се заповядва. Тя си действа по свое собствено усмотрение. Единственият начин да я накараш да изпълни желанието ти, е молитвата. Но за това трябва време, упорство, добри дела, някаква жертва и куп други условия. Понякога молитвата е придружена с пост и лишения. Нямаме време за това. Но има един начин. Ако го използваме обаче, ще го изхабим, защото друга възможност няма. Директната молитва е успешна само веднъж. За всички Светове и Времена. Затова не е била използвана досега. Правени са няколко опита за цялата история на съществуване на Световете, но безуспешни. Ако някой се окаже сполучлив и молитвата бъде чута, частичката от Христовия Кръст, която е посредникът, ще изчезне и ще се присъедини към Цялото, отвъд нашия Свят.

  – Не може ли тогава направо да си пожелаем да спре Войната?

  – Не можем. Армагедон е част от Плана. За да бъде отделено зърното от плявата. На мнозина ще се отворят очите в тия дни. Има много малко неща, подходящи за директна молитва. Условието е желанието да не е в противоречие с Плана. Мисля, че събуждането на Тай и Перкун е едно от тези желания.

  – Тогава да действаме! Какво трябва да се направи?

  – Нищо особено. Има едно копче…

  Габриел се порови из командното табло до монитора.

  – Ето го! Трябва да бъде натиснато от някой с ранг, не по-малък от архангел.

  – Тоест, ти трябва да го натиснеш.

  – Да.

  Габриел още се колебаеше. Виждаше се, че води някаква вътрешна борба.

  – Ако го изхабим напразно… – каза той.

  – Няма! – възрази Каспар. – Нали Светлината ще чуе само подходящото желание.

  Видеофонът му пак изпиука.

  – Шефе! – октопуското лице на Нерей беше придобило бледовиолетов оттенък. – Става нещо необяснимо. Движим се!

  – Какви ги плещиш? – ядоса се на ненавременното прекъсване дяволоидът – Ние сме в орбита – естествено, че ще се движим.

  – Не, сър – образът на Нерей са разфокусира, а гласът му потрепери, – нямам предвид Залата. Спиралният ръкав се движи.

  – Звездите се движат. Спиралните ръкави – също.

  – Не това, сър. Ръкавът се движи в определена посока и много бързо. Поглъщат ни, сър!

  – Кой ни поглъща? Нерей, изнервяш ме, изплюй най-сетне камъчето! Няма да ти тегля с ченгел думите от устата!

  – По-добре вижте сам, сър! Поглъщат ни! – в гласа на Нерей вече се усещаше паника. Образът му още веднъж потрепна и екранчето на видеофона изгасна.

  Каспар включи визьора, който показваше положението на Спиралния ръкав спрямо Млечния път. Нещо странно ставаше с тънката струйка звезди, където се намираше Залата. Тя се беше усукала навътре към Центъра и част от огнените кълба с главоломна скорост изчезваха в Черната дупка, сякаш ги притегляше гигантска сила.

  – Габриел! – извика Каспар, но архангелът вече беше видял всичко.

  Той се пресегна и натисна почти невидимото копче отстрани на клавиатурата.

  Въздухът в кабинета изсветля, сгъсти се и зауха на току-що цъфнали перуники.

  Първо от Вратата изскочи вълкът, отвори паст да изръмжи, но не успя, защото вече нямаше паст.  Дешанг Джан затвори уста и започна стреснато да се оглежда. Беше възвърнал човешкия си облик.

  Широката кенарена роба на Юймин изчезна и сега тя беше облечена отново в светлобежовото си палто и черните „железни“ ботуши от катакомбите под Бергамо. Заобленото ù коремче постепенно се смали и се прибра. Косата и очите ù потъмняваха. Тя направи крачка напред, спъна се и тихо изруга.

  От вратата се изтръгна разноцветно сияние, завихри се и пред заслепените погледи на архангела и дяволоида се появи приказно създание.

  Беше девойка, около двайсетинагодишна, изключително красива! Косата ù беше дълга до кръста и снежнобяла, само над челото ù се спускаше лъскав черен кичур. Над дясната ù вежда се виждаше бенка с формата на светкавица. Носът ù беше прав и изящен, устните, леко пълни и добре очертани, фигурата – стройна и стегната. Очите ù бяха големи и пъстри като цветове на перуника, а крилете ù – тънки и ефирни, блестяха с всички оттенъци на дъгата. По средата на всяко крило имаше по едно очертано око на сова, с черно снопче пера, извити нагоре като ресници.

  Девойката прецени с мълниеносен поглед обстановката, погледна бегло дисплея с изчезващия Млечен път, спящия върху бюрото млад мъж, който вече видимо изглеждаше на около 25 години, и преди някой да успее да каже или направи нещо, се наведе над него и залепи влажна целувка върху устните му. Уханието на перуники се усили и във въздуха запрескачаха искри статично електричество.

  За момент не се случи нищо друго. Само екранът, който показваше стаята на Тай, първо потъмня, после се избистри, а от вихъра на Вратата излезе Джиа и се наклони над спящия си съпруг.

    Тай на монитора и Перкун в кабинета отвориха очи едновременно и вдигнаха глави.

  – Сферата! – извикаха те в един глас и се хвърлиха: Тай към телефона, а Координаторът – към Илинда!

  – У теб ли е артефактът? – извика Перкун.

  – Не успях да  го взема – каза Илинда. – Още е у Джъд. Дун също остана там.

  – Алибей няма да е доволен. Повратната точка…

  – Зависимостта вече е правопоррционална – каза Тай от екрана и грабна телефонната слушалка. Джиа следеше бързите му движения. – Имам грешка в изчисленията. Не е окръжност, сфера е. И не е дължината на окръжността – 2πr, а повърхнината на сферата – 4πr. Това променя всичко. Цялата ми формула е била погрешна. Трябва да се свържа с Бруно! Наложително е! Трябва незабавно да спрат да унищожават нападателите си. Това само ще влоши нещата!

  – Габриел! – изрева Координаторът. – Свържи се с Васил в Бергамо и му кажи веднага да спрат всякакви атаки. Всякакви, ясно? Каспар, кажи на Нерей да не става от компютъра си, докато не установи връзка с Хадес, трябва да говоря с Емпуза.

  – Но…

  – Никакво „но“! – гласът на Перкун оставяше осезаеми следи по стените на кабинета – нежни паяжинни пукнатини, които постепенно се умножаваха и разширяваха. Той ги забеляза и понижи глас, който вече приличаше на бурен вятър от средна величина, а не на ураганно всепомитащо бедствие. – Нямаме време за глезотии. Изпълнявайте, иначе ще стане късно!

  – Точно това исках да кажа, сър – прошепна плахо дяволоидът. – В е ч е  е късно. Атаката на сфинксовете току-що започна.

  Ревът на Координатора откъсна един от полилеите и ситни парченца стъкло, примесени с арктуриански светещи инфузории, се посипаха върху главите на присъстващите.

  Илинда замахна с ефирно крило, сякаш се прозя, и насекомите се стопиха във въздуха, а пукнатините по стените на кабинета изчезнаха.

  Нов мах и Координаторът прибра гласа в гърлото си с нежно, мъркащо къркорене.

  – Скъпа, аз само… – понечи да каже, но последва още един мах и той млъкна сконфузено.

– Алибей – каза кратко перперуната.

– Да, съкровище, веднага! – израпортува Перкун, под смаяния поглед на Каспар.  

– Габриел! – извика Координаторът, без да обръща внимание на изумлението на двамата си подчинени. – Тичай при Мирабела! Веднага!     

                                                                   /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=I1ISdt6Jfp8

https://www.youtube.com/watch?v=5VBkfpzhAzA

https://www.youtube.com/watch?v=Y2yoy5kpQlQ