А аз ти вярвах ..

Вярвах ти безрезервно.Бях ти дала свобода да си тръгнеш веднага, щом пожелаеш.Единственото, което исках в замяна, бе искреност.
И ти ми я обеща!Никакво лицемерие, никакви преструвки.Каква глупачка съм била!
Всичко започна като на шега.Подхвърляхме си закачки, смеехме се и се дразнехме като хлапета..Постепенно чувствата ми се
задълбочиха, а връзката ми с теб се превърна в нишка, която ме свързваше с живота.Всеки миг без теб беше цяла вечност, а
всяка твоя целувка изгаряше като огън душата ми.Бях щастлива и вярвах, че споделяш безоблачното ми щастие.И макар да знаех,
че не вярваш в любовта, наивно смятах, че съм способна да те променя.Каква заблуда!
И изведнъж, най-неочаквано, изтината проблесна пред очите ми.Заслепена от чувствата си обаче аз отказах да я проумея.Ти ме
увери, че греша, че си въобразявам неща, които никога не са се случвали.. И аз, запленена от обаянието ти, повярвах на твоите
думи, вмесно на собствените си очи.
Всичко продължи по старому.Някакъв вътрешен глас ме предупреждаваше да не ти се доверявам, ноаз го нарекох "параноя" и го
изтласках дълбоко в съзнанието си.Та ти беше толкова мил, внимателен и нежен, така загрижен за мен и беше така нещастен всеки
път, когато трябваше да се разделим..А аз се насилих да забравя страховете си.Докато един ден те не се възкръснаха, по-реални
отвсякога.Този път бяха доказани.Да, цялата ни връзка е била само представление, което ти си играл пред мен.Всяка твоя
целувка, всяко твое обяснение в любов е било умела лъжа, всеки жест е бил престорен и всеки поглед- лицемерен.През цялото
време си бил влюбен в друга, срещал си се с нея зад гърба ми, а когато се усъмних във вас, ти ми се присмя, че имам богато
въображение.Сега, когато узнах истината, ти отказа дори да ми обясниш защо го направи.А аз така исках да те оправдая, да
съхраня в сърцето си идеализираната представа, която имах за теб.
"Нямам какво да ти кажа."Не разбираш ли, за мен е без значение, че тя е собствената ми сестра - това, което ме нарани дълбоко
са лъжите ти.Просто трябваше да ми кажеш и щях да те пусна, за да будеш щастлив с нея.Щяха да ми останат поне хубавите спомени..
А сега нямам нищо- освен усещането, че пропадам.Сякаш съм се събудила от прекрасен сън и изведнъж се оказва, че всичко е било
кошмар.