... че всяка болка си има наименование, всяка любов име притежава, може ли да е

толкова красива, измамна и лъжлива...

Отново двама край реката,  седнали на тревата, а слънцето ни топли със своите лъчи,

 луната нощем тъй хубаво ни огрява, ние двама седим, на залеза ний се любим, с думи да го опиша, аз не бих могла.

Ръка в ръка,  душа душа, кръв в кръв, сърце туптящо, бавно туптящо, две ръце изморени, две лица тъжни, две устни тъй студени, две очи тъй прекрасни... и нима това бе любов за двамата... Защо не съм природно явление, буря, мълния; защо не съм птица, кръжаща над полята, над реките прелитаща, океаните аз да прелетя.