2.01.2014 г., 21:25 ч.

Абсент 

  Проза » Разкази
706 0 0
1 мин за четене

Бутилката абсент я гледа втренчено със златистожълтите си очи. Този поглед излъчва спокойствие и мълчаливо очакване за наслада. Стъклото ù е студено и лепкаво сладко. Ароматът леко гали ноздрите ù, дарява с кехлибарена нежност. Мисли да си го поръча – да опита забранения му вкус – една опасна игра с непредвиден край. Иска той да стопли  голите ù рамене, да влезе под кожата ù, да се влее в кръвта… Абсент… Тази толкова тайнствена дума, магичен ключ към скритите ù фантазии. Обръща изморения си поглед към учтивия барман. Той хваща бутилката с ледени пръсти – все едно ги усеща на врата си. Леко изтръпва. Странно чувство на чувствена нереалност я обзема от първата глътка. Тогава прави втора, трета. Чувството се превръща в част от същността ù. Не се знае дали тя съществува или Абсентът... Всъщност кой е по-важен – господарят или робинята му. Душата ù се свива на топка, голяма колкото земно кълбо. Тялото ù се рее отделно някъде в празното пространство. Барманът я гледа с крива усмивка. Целият свят е отражение на златисти топли вълни. Сладко ù е. Вижда северно сияние, обагрено от южен изгрев на слънцето. Може би това е пейзаж от друга планета, моментно видение на един красив далечен свят. Изведнъж се озовава на брега на огромен океан – изумрудено зелен с ярко розови искри. Той е толкова топъл и страстен… Зове я. Стряска се – морето се разтича по мръсния под на бара, блестящо от стъкла… 

© Олга Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??