АДВОКАТ СТАНОЙ

Станой бе грозен и клепоух адвокат, който печелеше делата си от глупост. Винаги, когато го наемаха, имаха едно наум – този адвокат е пълен идиот, но винаги успява да спечели делото, защото беше агресивен в малоумието си и твърде спокоен в производството на грешки. Либерален демократ.

Казват, че и Хитлер е бил такъв, особено в началото на войната – все успява да спечели, та така да превърне проблема в проблемище. Ненормалниците си приличат понякога.

Клепоухият Станой, чиято фамилия можеше да бъде открита само в съдебните протоколи, иначе никой не я знаеше, заяви в съдебната зала:

- Аз, уважаеми съдии, познавам делото прекрасно. Дори чая си пия с него – вижте го колко е влажно! Закусвам и обядвам с него – забележете колко са мазни кориците му. А вие твърдите, че не съм запознат със случая. Не ви ли е обидно, а?

Съдията го изгледа. Май съвсем е откачил.

- Не, не ми е обидно. С поведението си вие обиждате съда, господин Станой. Ще се разпоредя да ви отведат.

- Делото не е за обида – провикна се адвокат Станой. – То дори не е за клевета!

- Кажете за какво е, а не за какво не е, по дяволите! – не издържа председателят на съдебния състав. – Вие дори не знаете по какъв повод сте в съдебната зала!

- Нима така мислите? Чуйте тогава внимателно, господа: аз съм тук, за да защитя правдата и свободата на съвестта!

- Значи по религиозен въпрос, така ли? – Съдията започна да говори нещо с колегите си, скрит зад кориците на голяма папка. Консултираше се.

- Не само по религиозен, а съм по всички въпроси тук! Съвестта, която от години е поругавана, а има нужда от свобода, честността, бивайки пренебрегвана, понякога намира утеха в обикновената кражба, за да се защити...

- Станойчо, делото е за изнасилване! Престани вече, наду ми главата!

Съдията натисна едно копче и съдебната охрана влезе. Хванаха адвокат Станой за ръцете и го изхвърлиха навън.

Той написа жалба, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, горната съдебна инстанция я уважи, след още няколко подобни жалби накрая спечели и делото, което така и не бе разгледано по същество.

Адвокат Станой никога на обременяваше паметта си с факти относно предмета на делата, не бе важно какво точно и кого защитава. В крайна сметка нали му плащаха да печели, какво значение имаше какво и срещу кого.

Справедливостта тържествуваше.