II глава

      Лятото предполага развлечения, забави, нови преживявания, а не монотонността на канцеларската работа. Мечтаеш за повече време за себе си, за насладите, които носи този сезон и безгрижието, с което е известен. Всеки млад човек си мисли за това, но понякога нуждата от пари става много по-водеща и ти се налага да се заровиш в скучните канцеларски бумаги, за да припечелиш пари за себе си. Крепи те идеята, че ще имаш свои финанси, ще си полезен с тях за себе си и семейството си, ще можеш да заплатиш таксата в университета си сам.

      Човек трябва да гледа винаги напред и да си представя как се вижда след определен период от време и е нужно да полага редовно усилия, за да постигне всичко, което е заложил в дългосрочните си планове. Кристина се виждаше като практикуващ юрист с кантора в Пловдив. Желаеше след време да има достатъчно свои средства, за да си закупи там жилище. Да живееш в Пловдив за нея бе най-голямото желание, което имаше. Там се чувстваше свободна, щастлива, всичко бе различно. Нямаше я тази задушаваща обстановка, присъща на малкия, клюкарски град, нямаше я ограничеността. Всичко онова, което тя мразеше, присъстваше в малкото градче, откъдето бе.

      Най-силно го усещаше на работното си място. Виждаше подмолността на голяма част от колегите си и постоянно си задаваше въпроса защо тя, подмолността, съществуваше? Нима това доставя удоволствие? Или може би пък подпитването за личния живот на този или онзи, на познати и не чак толкова познати хора е нещо привлекателно? Кристина не разбираше и не можеше да си обясни тези прояви. Въпросът е как да се съхраниш в тази среда и можеш ли винаги да си предпазен, капсулиран или е само въпрос на време кога всички погледи ще се обърнат и към твоя личен живот?

     През една неделна сутрин, докато Кристина пиеше сутрешното си кафе, видя че неин преподавател й е изпратил съобщение, в което й предлагаше да кандидатства по програма, осигуряваща работа за две години в престижна адвокатска кантора в София като юрисконсулт. Тя бе трогната от вниманието на нейния преподавател. Защо не? Ще опита, реши го и кандидатства. Сега оставаше да измине близо месец, за да бъдат изнесени резултатите за класиралите се кандидати.

     Важното е да опитваш във всичко и все някъде ще пробиеш. Кристина каза на майка си за подадената кандидатура и силното си вътрешно желание да бъда избрана. Сега оставаше голямото чакане и вълненията около него  ...