Ах, тези деца! - 6
Все още сме на „булчинска вълна“. Днес е понеделник и вероятно някое от децата в детската градина в неделния ден е било на сватба. Неговите разкази така са впечатлили Ася, че тя въодушевено ми обявява как тази вечер ще се омъжи за Ники:
- Като се приберем вкъщи, ще поканим Ники, Стефчо и малкия Тошко. С Ники ще сме младоженци, а Стефчо и Тошко ще се кумове.
- Добре! - съгласявам се. Мога ли да я разочарова!
А тя не спира - добавя все нови и нови детайли от сватбата.
На автобусната спирка момче и момиче гушнати в единия край си говорят тихичко. Някакъв мъж на моята възраст ни оглежда, поусмихва се - хайде, пак някой попътен ухажор, си помислих. Добре, че автобусът дойде скоро.
Прибрахме се и „направихме сватбата“.
На другия ден Ася е мълчалива. Явно няма нови разтърсващи впечатления от детската градина. На спирката е същият мъж и пак ни оглежда, и се поусмихва. Като че ли иска да ни заговори. Приближава се:
- Е, момиче, ти омъжи ли се снощи, направихте ли сватбата? Хубава ли беше?
Ася се скри зад гърба ми.
- О, да! Снощи имаше сватба. Всичко беше както трябва, - наложи се да отговоря аз, - булка с булчинска рокля и цветя, младоженец, кумове, почерпка, музика и танци.
- Е, радвам се, радвам се! Да сте живи и здрави, и много, много щастливи!
Пък аз какво си помислих вчера!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Всички права запазени
