Ida-L
54 резултата
- Да ти кажа за Виената - Вельо така наричал града понякога. Има хора, според които Париж е столица на света, a Вельо май е мислел, че е Виена. Никой не разбрал кой някога го е запознал с този град, може и да е прочел някъде за него, но често пращал хората да отидат там, ако искат да излязат в чужби ...
  70 
Наталия най-много се вълнуваше от разказите за трийсетте години: госпожи, госпожици и господа, красиви рокли, подредени прически, шапки, воалетки, чадърчета, пътуване с файтони и автомобили, галантни кавалери... А сега - другарки и другари в евтини сиви облекла, нали всички са трудещи се. Любопитни ...
  108 
Наталия се омъжи рано - преди да е изтекла първата година след като завърши гимназия. С Динко се бяха срещали и в училището, и в читалището, и на улицата. Някои от приятелките ѝ го харесваха и си говореха за него, но тя - ами, на нея ѝ беше все едно. До септември, когато видя, че се задава насреща ѝ ...
  115 
Преместихме се в началото на април следващата година. Топло и леко влажно, нали беше пролет. В дъното на големия двор една саморасла джанка беше прецъфтяла, само тук-там се белееха закъснели цветчета. Така и не разбрахме огромният орех в другия далечен край кога се е появил, но вероятно е бил там ощ ...
  103 
- Мила, малко след края на Първата световна война татко купил една нива извън града на пътя, който води към големия пазар на София. Много мъже се върнали осакатени, а някои изобщо не се върнали. Семействата имали много деца и жените се чудели как да ги изхранят, затова продавали част от земите си, о ...
  104 
Във вторник Александър ме изненада с празнична трапеза. Освен приборите за основните ястия имаше каничка с вино, а на помощната масичка две чинии с някакъв сладкиш. Подадох му и печените ябълки, които бях донесла, почти последните от миналогодишните.
- Откога не сме се глезили така! - възкликнах, ко ...
  108 
На другия ден бяхме в Райсъвета. Обясниха ни какви документи трябва да представим както и да доведем двама свидетели и ни насрочиха дата и час след пет дни. Вписвахме се във времето, което ни беше отпуснато. Александър каза, че ще доведе свидетелите. Разделихме се и аз побързах за вкъщи да приготвя ...
  134 
Така се запознах с Нора. В следващите малко повече от месец с нея се редувахме в помощта около госпожа Елена, която си отиде през втората половина на април.
Само един път срещнах Офелия, но тя ме отмина като непозната. Явно не одобряваше постъпката ми. По-късно разбрах, че не е само тя.
На третия де ...
  117 
Дълго се люшках в мислите си: защо отидох, за да разбера, че помощта ми може да бъде само съчувствие и няколко ябълки, а те имаха нужда от средства и работа, но тава май бе невъзможно; защо Александър съпровождаше живота ми и как навлезе в него, а това ме връщаше към Данка - ако тя не беше раздухала ...
  135 
През декември зимата се развилня. Вятърът беше толкова силен, че ни пронизваше през дрехите, а вкъщи свиреше през прозорците, и нито отоплението, нито завивките ни спасяваха. Сух студ. След него заваля сняг и не смогвахме да си пробиваме пътеки. Камари сняг се трупаше покрай оградите. Татко се опитв ...
  161 
В края на ноември, в петъчния ден, отидох на селския пазар до Лъвов мост. Запомних времето заради събитията след това. И в селото положението не беше по-добро, и там имаше хора които гладуваха. Говореше се и за промени, казваха като в Съветския съюз, но кой знаеше какво е там: земята щяла да бъде об ...
  116 
Гришо / 6 год. и 2 мес./ на летен лагер
1.
– Госпожо, искам да Ви помоля да ми помогнете.
– Кажи, Гришо, какво те притеснява?
– От няколко деня мисля и не мога да разбера едно нещо. ...
  199  14 
Забелязала ли си как понякога в живота има неща, които се натрупват: събития, срещи, запознанства...
От другата страна на улицата срещу нас живееше Офелия. С две години бях по-голяма от нея. Записа гимназия, за разлика от мен, но в края на втори прогимназиален клас се омъжи и отиде да живее на същат ...
  137 
След няколко дни Фани ни разказа:
- Александър Драгиев бил сред желаните ергени в София, но докато бил в чужбина не се говорело много за него, защото рядко си идвал. Там учел някакви търговски науки, а и работел.
- Може да си има и момиче там.
- Може, но братовчедка ми откъде да знае. Тези, които го ...
  168 
Свърших втори прогимназиален клас и реши, че трябва да печеля пари. В квартала имаше плетачка - плетеше на машина. Някои момичета ходеха при нея да ги учи и аз отидох, но скоро разбрах, че тя ни използваше да следим грешки на машината, като ни даваше да наблюдаваме само равното плетене, а по-сложнит ...
  164 
След обяд двете се срещнаха в хлебарницата. Усмихнаха се една на друга и жената я помоли:
- Изчакай ме навън!
Тръгнаха към вкъщи.
- Казвам се Милана. Ще бъдем съседки - колкото Бог ни е отредил или съдбата. Кой както го разбира.
- Приятно ми е! Аз съм Наталия. ...
  171 
Най-после дойде ред и на малкото прозорче на килера. То служеше повече за проветрение, но все пак трябваше да се почисти. Когато го отвори, за да го избърше и отвън, Наталия примижа, после отвори широко очи - дали не ѝ се привижда! В съседния двор на пейка до стената седеше жена и кърмеше момченце н ...
  245 
- Тази сряда и следващата разполагаме с два пъти по петнайсет минути, за да поговорим отново за препинателните знаци, като се спрем по-подробно на запетаята.
- Уф, пак ли тия препъвателни знаци!
- Методи!
- Знам, госпожо - препинателни знаци, но те винаги ме затрудняват, затова ги наричам така.
- Те ...
  301  10 
Продавачът в кварталния магазин използваше затишието, за да попълни разредените стоки по рафтовете.
Звънчето на вратата сигнализира за клиент. Влязоха млада жена и около три-годишно момиченцe. Детето подскачаше около нея и нещо я уговаряше, а тя кимаше с усмивка.
Когато след малко застанаха пред кас ...
  201 
Все още сме на „булчинска вълна“. Днес е понеделник и вероятно някое от децата в детската градина в неделния ден е било на сватба. Неговите разкази така са впечатлили Ася, че тя въодушевено ми обявява как тази вечер ще се омъжи за Ники:
- Като се приберем вкъщи, ще поканим Ники, Стефчо и малкия Тошк ...
  494 
Жилището ни е близо до автобусна спирка за Банкя и в събота, или в неделя за петнадесет минути сме там на разходка. Веднъж виждаме пред нас семейство с около пет-шест годишно момиченце, което едва не се препъва в дългата си рокля. Личи, че е преправена булчинска или абитуриентска дреха - талията е н ...
  493 
Горилата
Хубав слънчев неделен ден в края на септември. Вече не е топло, но все още не е и студено. Хайде да отидем в зоологическата градина! Хайде, докато все още не са я преместили на новото ѝ място!
Решихме и тръгнахме. Взехме си билети, влязохме и преди да хлътнем в терариума, който беше непосре ...
  489 
Белчо
Заваля в началото на юни и спря малко преди средата на август. Земята се напои, а пролетта като че ли продължи и през лятото - всичко свежо, всичко зелено. Само на полето и в градините бурените затрудниха стопаните - реколтата явно нямаше да е такава, каквато се очакваше. Влагата беше голяма и ...
  490 
17 май 1912 г.
Край масата в десния ъгъл в дъното на кафе-сладкарница "Цар Освободител" в София седяха трима млади мъже около 30-те. Всеки се беше съсредоточил във вестник или списание пред себе си. От време на време споделяха прочетеното, коментираха, после продължаваха заниманието си. Личеше, че с ...
  582 
Наближавах светофара на кръстовището. В момента сигналът беше зелен, но не бях видяла откога свети и дали ще имам време да мина – булевардът е голям. Реших да изчакам. В същото време отсреща тръгна жена, която теглеше дете – млада баба, взела внучето си от близкото училище. Едва направили няколко кр ...
  487 
Живеем в тринадесет етажен блок. На всеки етаж има по шест апартамента, само на първия са два. Прибираме се от детската градина и докато чакаме асансьора, покрай нас преминава съсед, който живее в един от тези апартаменти. Поздравяваме се и той отваря входната си врата. Мая го наблюдава и казва:
- М ...
  602 
Мълвата ни заинтригува - мен и Кольо. Беше през ваканцията преди последния гимназиален клас. Седемнадесет-осемнадесет годишни, бяхме изпълнени с любопитство и достатъчно безразсъдни, та обикаляме през нощите из квартала и старото гробище, за да провери дали е истина. В началото на юли около две седм ...
  1041 
х х х
Пролет е. От няколко дни слънцето е съживило природата. Показвам на Веско колко е красиво наоколо:
– Виж, Весе, колко е хубава тревичката – като зелен килим е. И клоните на дърветата са се раззеленили, а онзи храст там е такъв хубав и зеленичък, зеленичък...
Той слуша и попива.
След няколко дн ...
  821 
х х х
– Чета литературен вестник, а Кирил играе някакви свои игри. Става му скучно и ето го пред мен:
– Лельо, чети ми и на мене!
– Добре, нека свърша този текст и ще ти прочета нещо и на тебе.
– Не, чети ми от твоя вестник! ...
  571 
х х х
По улицата върви чадър -– голяааам чадър. С две малки крачета, обути в розови сандалки. Хм, откога чадърите имат крачета?!
х х х
– Тати, кой кучи адиото?
– Чичко шофьор е включил радиото. ...
  697 
Беше спокойна и изглеждаше дори щастлива, колкото и на мен да не ми се вярваше. Явно беше постигнала свое вътрешно равновесие след всичко преживяно. С познатата лека усмивка и топлина в погледа. Седеше в края на пейката, а до нея беше инвалидната количка на млад мъж, поставил нежно ръката си върху н ...
  977 
/и разговор за любовта/
- Васке, разбра ли, Павел се е оженил?
- Време беше, та Донка няма цяла година да ходи сгодена. Само че аз нищо не съм чула, нито видяла, уж живея срещу тях - нито повече хора да влизат или да излизат, нито повече шум от обикновено.
- Ама той не за Донка, а за Виолетка се е о ...
  912 
В далечна страна, в красива гора често идвал добър вълшебник. Той обикалял цялата земя, но харесвал тази гора и му било приятно да се разхожда из нея. Много грешки и злини поправил този вълшебник, защото обичал света, в който живеел. Е, не всякога успявал да се намеси в делата на злия вълшебник, защ ...
  996 
- Цонке, чедо, не мъчете детето! Малко е още. Дайте ми го - както изгледах Надето, така ще отгледам и Ани. Пък след две-три години я дайте в детската градина. Ще е хубаво преди училище да свикне с повече деца. Говори с Петър и ми я доведете!
- Добре, майко Милена, но...
- Какво "но", Цонке! Будите я ...
  699 
20 декември 1943 год., София
- Майко, майко, пак минават онези коли с две колелета и нещо дълго на тях.
- О, пак ли! Къде ли ще ударят този път?
Жената свали легена с прането от мивката, сложи в една чанта предварително приготвения пакет с документи, шише с вода и малко хляб - все пак тръгваше с чет ...
  586 
Лято. Юли. Жега.
Море. Плаж. Слънце. Семейства. Деца. Викове. Игри.
Майка. Отмора. Унес. Тревога.
- Яни! Яни!
- Тук съм, мамо. Тук съм. ...
  1439  21 
Могат да се видят само от брега на реката в долния край на селото.
Някога реката правела много бели при силни дъждове и при топенето на снега. После селяните изградили няколко бента, за да намалят силата на водата и издълбали в района на къщите дълбоко и широко корито. Сега реката е рекичка през по- ...
  489 
Виждали ли сте розови очи? Пепелнорозови, светли, много светли. Не, не беше отражение от дрехите. И трите пъти, когато видях жената, тя беше облечена в бяло. Очите бяха топли, но за мен бяха необичайни и това ме смущаваше.
Не съм очен лекар, не съм и художник, но човешките очи винаги са ме привличал ...
  747 
- Не закачай жабчето, дете! То може да те прокълне.
Вече знаех какво значи това. Не харесвах тяхната скокливост. Все ме беше страх да не скочат върху мен. Запомних думите на баба.
Съпругът ми беше от село на няколко стотици километра от София. Беше завършил в столицата и беше останал на работа тук. ...
  636 
Вече седем часа вървеше из града. Изяде само един сандвич и изпи малко шише с минерална вода някъде към 14 часа. Тръгна от вкъщи импулсивно и сега се питаше какво всъщност търси. Не познаваше никого тук и никога не бе идвал в Шумен. По улиците го водеше желанието да опознае родния си град, макар че ...
  694 
Предложения
: ??:??