АЙДЕ НА БАС...


Щеше да ми е първия рейс на този кораб, не че не съм плавал и с други, ама си бях новобранец .
Общият ми плавателен стаж бе скромен,  малко повече от година.
Корабът се казваше -  мк "МУРГАШ",  бе сравнително нов кораб,  модерен - 13500 тона дедвейт,  за насипни товари.
Тръгвахме за Аржентина да караме шрот,  от там за Амстердам - 4 месеца не ни мърдаха, поне два рейса ще направим.
Никого не познавах на борда, повечето от моряците бяха улегнали мъже и само в машината имаше още един младок като мен.
Аз бях 4-ти мехатик, ни риба, ни рак,  давах вахта с мотористите,  понеже ми нямаха  вяра  да ме оставят сам при машината.
Пешо, така се казваше момчето,  бе с три и половина години стаж по море и знаеше доста неща и за службата, и за машината.
Познаваше и екипажа - беше му трети рейс на този кораб.
- Хубави хора са дъртаците - сериозни,  знаят си работата,  няма да те навикват, а и шеф механикът е много на ти с машината - ми каза Пешо още в началото.
Няма да се плашиш, квото искаш да разбереш - питай и слушай повечко,  по-малко говори - добави той.
Тръгна работата по мед и масло, всеки си знае и вахтата, и задълженията и никакви проблеми нямахме по пътя.
Пристигнахме в Росарио и започнахме да товарим, машината не бачка, само помпите качват баласт,  за да държим кораба на равен кил.
- Една вечер се събрахме в кубрика и от лаф на лаф,  та пак за жени и е.ане се заговорихме - моряшки мераци, авер, гладна кокошка просо сънува.
Имаше един мъжага,  барба Яни му викаха, гагаузин от едно село близко до Варна - Осеново.
Мълчалив един,  намусен, но не бе свадлив, мислих си,  тоя все едно, че му е изял някой десерта.
Та тоя барба Яни ми вика - Младо, чух че си тек ташлия, вярно ли е и се подсмихва - да не ти е изпаднало мъдото в морето,  а?
Аз се втрещих, за малко да се опипам дали съм наред, така неочаквано ми го изсипа - та нищо не казах.
- Може да е вярно - обади се друг,  не закачайте момчето,  ще се притесни и ако се разчуе, коя мома ще го вземе - и всички се разхилиха.
- Няма такова нещо,  наред съм си, кой те излъга - едва успях да му кажа аз и почервенях и от срам, и от яд, че ме взеха за мезе.
- Ако е така, дай да вържем бас, че броя на мъдете ни - твоите и моите - е тек число - ми вика Яни.
- Готово - скокнах аз - сваляй гащите и започнах да разкопчавам дънките си.
- Полека, младо,  първо баса, за 3 литра уиски и три картона Кент,  навит ли си?
- Имаш ги - сваляй гащите,  креснах му аз и гордо размахах натежалите си от въздържание тестиси.
Барбата си свали слипа и аз хлъцнах - имаше само едно мъдо и някакви белези от операция.
Направо занемях.
Дадох заето за поне минута и гледах тъпо ухилените физиономии на дъртаците - спукаха се от смях.
Барбата се загащи и ми вика:
- Айде, младо,  поръчвай на домакина да носи цигарите и уискито,  ще празнуваме първия ти рейс при нас.
Как да е мина и замина тази клопка, а на мен мира не ми дава да разбера защо барбата има само едно мъдо.
Ясно е,  че всики знаят и си траят,  та да хващат новите бройки да почерпят, ама как е останал полов инвалид, бе неясно.
Питах, разпитвах и нищо, вдигат рамене и се подсмихват.
Викат ми -  питай Яни, може и да ти каже.
Не изтраях и в края на рейса, малко преди Варна, отидох до кабината на барбата и почуках.
- Влез - вика той и се надига от койката - след малко ще застъпвам на вахта, казвай бързо кво искаш.
- Искам да те питам нещо,  ама да не се обидиш - мрънкам аз и ми е неудобно, ама исках да знам и това е.
Кво, за баса ли, подхилва се той - бая време изтрая - за малко аз да загубя бас с останалите, че няма да ме попиташ.
- И понеже се реши и защото втори бас от теб печеля, ще ти кажа.
- Преди десетина години ни се повреди машината в Мурманск, знаеш го къде е на гъза на географията - трябваше да товарим апатит,  но стана белята и докато дойдат частите от Швейцария - 3 месеца киснахме там.
Но рускините са хубави жени и дашни,  големи купони ставаха.
Една вечер от ИНТЕРКЛУБА направо у една мамашка се преместихме и накупихме мезета, водки, шампанско,  аз от кораба и бутилка Плиска бях взел.
Завихри се един купон-чудо,  10-12 човека бяхме се омешали нашенци и рускини и започна един секс - кой с която, където свари.
- Голо хоро играхме,  със шампанско се къпахме и кви ли не дивотии вършихме. По някое време се уморихме и поседнахме да пийнем и отдъхнем. Домакинята имаше един звяр-куче, дог някакъв, ама като теле,  на кила колкото мене и като седнах във фотьойла и на височина колкото мен. Срещу мен седна Сарко - елмеханика - арменче и голям бъзикатор.
- Аз си седя гол във креслото,  отпивам от виното и вече го бях навирил, че исках да опъна и последната рускиня,  която не бях е.ал , когато оня тъпан,  арменецът, взе едно парче салам от чинията,  показа на кучето и го хвърли в скута ми.
- Звярът се метна и... Събудих се на другия ден в болницата само с едно мъдо - другото било много сдъвкано и го хвърлили на котките - захили се той. - От тогава само от басовете пиенето,  ако съм го изпивал сам - и черен дроб нямаше да имам.
Тъй че, младо, не си размахвай инструмента нахалост,  особено ако има кучки с кучета наоколо.