Отварям кървавочервени очи и се оглеждам в тъмнината. Отмествам капака на дървения ковчег и със забавени движения се изправям. Алената луна се разстила като дантела върху бледото ми лице. Правя няколко бързи крачки. Ето, че вече ми мирише на свежа кръв. Тази миризма нежно се прокрадва по гърлото ми и започва да пари. Паренето се превръща в изгаряща болка. Не мога да контролирам изпепеляващата жажда. Вслушвам се в инстинкта си и последвам този мириз. Силуетът ми се превръща в сянка. Случва се много бързо. Кръвта се разлива по лицето и дланите ми, ароматните капки се стичат по сивата улица.
Край
Дано да не отегчавам никого с тези вампири(:
© Зорница Василева Всички права запазени