Ако моето семейство беше футболен отбор...

... Щяхме да спрем испанците по пътя им към световната титла. И как?! С такива звезди в отбора...
Тактическата схема щеше да ни е - 1-2-1. На вратата ще съм аз. Колко дузпи съм уловил - Невичка, като беше бебе, на два-три пъти щеше да се изтърколи по стълбището, но аз с плонж я хващах, точно преди да пресече голлинията на входната врата. А пък колко пъти съм избивал остри фалцови удари от Сашко, като ми е казвал насред разходка по улицата "Има аки!". Пак с плонж съм го спасявал точно преди акито да пресече голлинията на белите му гащи. Абе, направо съм непробиваем! Само малко на високите топки увисвам - висшето образование, което го изучих, си беше чист гол, който ми го вкараха... Но, както и да е - какво е футболът без вкарани голове - пълна скука! В защита - ще е Сашко. Той е секира! Ще те отсече с една дума, та крака няма да ти останат. Той влиза директно, хвърля се с бутоните напред в краката на противника, за което много често получава червени картони от мен и от Мамето. Но и това не го разколебава - истински Трифон Иванов!... В средата на терена, в халфовата линия, ще е Мамето, за да организира играта на отбора. Защото без нейния организаторски талант, отборът жив е умрял. Тя диктува играта на целия отбор - един истински диспечер в средата на терена. Винаги раздава точни пасове, когато неистово имаш нужда някой да ти подаде топката - "Купи домати!", "Пижамата ти е в третото шкафче на скрина!", "Новите дънки са ти на простора!". Никога не бърка пас - може и със затворени очи да ни намира всички, особено мен - "Пак ли си на компютъра?!" Просто ни усеща с някакво шесто чувство - "Някой пак е ровил в библиотеката и не си е подредил!"... И накрая в нападение - Невичка. Тя е млада надежда. Действа бързо, коварно и изненадващо в памперса. Атакува противника с щипане, хапене и шамари - дори противникът да е по-голям и силен от нея. Има бърз спринт, когато сутрин излиза навънка да си играе. И още по-бърз, когато Сашко я подгони, за да ù отмъсти, че му е пипала играчките. Умее да играе и в отбрана - отбранява до смърт чинийката си пържени картофки!...
... Така щеше да изглежда моето семейство, ако беше футболен отбор. Но, макар и да не е футболен отбор, а едно най-обикновено семейство - то е моят фаворит, моят любим отбор, моят Световен шампион по обич!