Ако творците бяха еснафи

                      Човекът, койо търсеше смисъла на живота

         Авторът унило погледна студения дъжд, който барабанеше върху рамката на прозореца. Сивата и мрачна мъгла и дълбоко въздъхна. Нима всичко бе събрало в смисъла своята противоречивост и сивота.

         Самият той търсеше този смисъл, който ако не познаваш – търсиш, ако имаш някакво познание за него – мислиш, че ти убягва. Грабна бутилката, захапа цигара. Напоследък той несъзнателно се бе отдал на тези си привързаности... Бе забравил и любимата си игра. Дълбока, почти навикната сивота. Бавно, дълго си припомняше отдавнашното... Безцелно сякаш, почти вяло опитваше да види защо и как...

         Познанието! Формули, анализи, доклади – едно след друго образуваха поредицата на многознаенето. Имаше голяма цел – ред.

“Добри времена” – промърмори той. Задълбочено познание, “високо слово и добро дело” – цел и смисъл...

         Но дойде първото спречкване с неизменните нрави. Не главоломно, нито трагично стълкновение. Разбра, че хубавата книга е цел, но не и средство за живот. Ежедневното си искаше своето – реално потребителското, нещо малко, просто...

         Събираха се хората, птиците, небето и облаците. Трудно  бе да определя малките нужди на делника, още по-трудно да бъде ”непукист”.

Вълнуваше го чутото, оглеждаше жеста, как да поиска това или онова.

Разбираше, но хората... те бяха там, ако поискаш да бъдеш сред тях, трябва да си ежедневен, иначе – уви, оставаш...

         Отблъсна смущението, тръгна... Но бе друго... Голямото, доброто, чувствата имаха съвсем различен вид. Нито величествен, демоничен, даже що-годе “висок” характер.

         Да, но смисълът? Защо хората мислят така?

         Натрупаната сивота намаля. Остана пороят мисли. Замисълът!

Просто и делнично, не смислено и противоречиво... Сякаш поредно затваряне в кръговия “библейски” разказ...

         Спомни си... как се опита да противодейства на скуката и сивотата, като дори профанира най-свидното си отношение – започна да пише, много... Всичко има предел, духовното е чисто ежедневие и простащина. Дори и да е толкова смислено, то рано или късно се превръща в самоцел, която си е “духовна еснафщина”...

         Тогава? Защо не е постигнато? Защо постигнатото равновесие става безцелно и просто омръзва... 

         Не бе толкова отдавна...

                                      *

-         Кога се запознаваш с едно момиче?

-         Това става на пейка, на спирка или в дискотека.Трябва да е свежо гадже. Харесва ми... Питам го как се казва.

-         Дали зеленото зеле е любима храна на зайците?

-         Да, защото киселото би ги отровило.

-         А човек от рода на зайците?

-         Защото не им се подуват коремите като сини балони.

-         Зелените зелки по вид – неуспешни зрелости?

-         ...?

-         Целият ви свят?

-         Е пълен с глупости и камъни. Дори когато идеята е за смисъла – съответно гладки и счупени глави, бели и паднали тавани, изкопи, но и вълшебни планини в далечината...

И когато отричаме смисъла – безсмислието е анархисти-безгръбначни, които се правят на революционери. И казват , че този свят не струва и колкото храчка, но не предлагат нищо по-добро. И не виждат друго освен едно гостуване в неделя, на Прошка – Заговезни и то в неделя след обед на стар кекс и студена вода, а може и сигурно има и бяла халва...

-         Защо революционизиращ смисъл?

-         Защото революцията е 80% промяна на света: “We`ll wan` to change a world”.

-         Примитива на алкохолна тъпота и нещо ангелско?

-         Например крила от нощна пеперуда, сива музика – чембало, предкласика... А полумесецът е като Джими Хендрикс и Дженис Джоплин. А бялата зелева пеперуда е като “Тоника СВ” и други посредствени музиканти, които с много труд все пак правят някаква там музика... Които като всички средновековни, посредствени майстори пишат надписи на еснафски сдружения, които имат все пак по няколко шедьовърчета...

-         Мислиш ли, че си видра в дупка от нарисуван картон?

-         Не. Не искам. Или от едната, или от другата, по средата ще е ”лита”, краката ù ще приличат на шевна машина, а аз не мога да шия...

-         Малко за съпричастието?

-         В казармата е алхимик, дето те води и завежда при някаква арка, а от другата ù страна има мъгла и се чува бурно и страшно море, писъци, а също и спокоен сън, застрашаващо, който се чува тихо.

-         Съпричастие с момиче?

-         Не, ако се интересува от италианска музика повече отколкото от класическа , най-нова обща история... - за среден период... Ако е такова момичето, ще бъде приятно – не е съвсем ясно...

-         Нещо за завидното мислене - да не мислиш за нищо?

-         Все по-рядко не мисля за нищо. За да не мисли за нищо човек трябва да е в процес на разкъсване, раждане , изгаряне, трябва да си умрял, или мъртвороден, или да си препарирана преди два, три сезона пеперуда, или бутилка бира на някой от спътниците на Сатурн. Не, тогава ще си Сократ или Ринго Стар.

-         Разсъдихте ли за писанията на един неудачник?

-         Винаги съм обичал неудачниците. И на дискотеката мислех как ли се чувстват осъдените на смърт. Какво биха ни изсвирили ако им дадеш контрабас, цигулка или виолончело? Най-неразумното ще бъде да им дадеш балистична ракета.

-         А за един неудачник?

-         Мисля, че всеки един човек е неудачник...

-         За аналогията и причинностите на провинението?

-         Едно провинение може да бъде подвиг. Всеки подвиг е провинение... А причинностите са косми по гърба на стара маймуна – човешка. Също са първата пепел на изгарящ замък, купа сено или вестник. А също са и отчупване на графит, което предизвиква убийство, революция или симфония. Причинностите са кабърче върху трона на фараона. И то се превръща в неизброими разстрели,

Наводнение от Перловската река, ако другото и име беше Амазонка.

-         Как ще се почувствате с белезници на ухото?

-         Белезниците са различни видове. Белезници на ухото е химически молив, семки от грейпфрут, камилска вълна или стерео слушалка.

По-добра белезница на ухото от затлъстяла съвест – не мисля, че някой може да създаде. Белезница може да бъде и капка морска вода, пяна от луксозен шампоан и целувка на любим човек. И страхът от общественото мнение. Страхът!...

                                                                           04.04.83

В диалога: Теодор Вангелов