Ако творците бяха еснафи
Човекът, койо търсеше смисъла на живота
Авторът унило погледна студения дъжд, който барабанеше върху рамката на прозореца. Сивата и мрачна мъгла и дълбоко въздъхна. Нима всичко бе събрало в смисъла своята противоречивост и сивота.
Самият той търсеше този смисъл, който ако не познаваш – търсиш, ако имаш някакво познание за него – мислиш, че ти убягва. Грабна бутилката, захапа цигара. Напоследък той несъзнателно се бе отдал на тези си привързаности... Бе забравил и любимата си игра. Дълбока, почти навикната сивота. Бавно, дълго си припомняше отдавнашното... Безцелно сякаш, почти вяло опитваше да види защо и как...
Познанието! Формули, анализи, доклади – едно след друго образуваха поредицата на многознаенето. Имаше голяма цел – ред.
“Добри времена” – промърмори той. Задълбочено познание, “високо слово и добро дело” – цел и смисъл...
Но дойде първото спречкване с неизменните нрави. Не главоломно, нито трагично стълкновение. Разбра, че хубавата книга е цел, но не и ...