1.12.2009 г., 15:56

Ако знаеше това, което аз

1.7K 0 4
1 мин за четене

7 сутринта е и аз мисля за теб, чудейки се как ми е трудно да те усещам в мен. Сякаш едно дете се е родило и се нуждае от майка си. Ти си така нежна, скъпа, може ли едно твое досковане да събуди най-силната любов на света в мен.
Искам да мога, искам да мисля, но определено искам теб и желая теб всяка вечер. Ако знаеше това, което и аз.

Ти може би няма да кажеш - да, ти ми каза. Ако знаеше как се чувствам, ние щяхме да сме заедно в момента.
Но ти разби моето сърце на хиляди парченца. Но въпреки всичко, това не е истина, ти все още си покровителят на сърцето ми, но знаеш ли го?
Времето просто лети, само сълзи и плач, пълен съм с илюзия и страхове се раждат в мен. Както изгубена душа, аз чувствам самотата дълбоко в мен.
Ако можеше за миг да почувстваш моята болка!!!
Но твоето сърце от лед е направено!
Как исках да си пожелая и да те имам до мен, ти определено си това, което моето сърце търси, за да бие. Но онези думи, онези вълшебни думи не намерих, с които
да ти обясня колко много те обичам и желая. 
Ако знаеше това, което и аз, ако усетиш това, което и аз - тогава никога не би ме оставила сам, ти щеше си до мен.
Тогава ти ще си до мен в звездите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...