Активен живот
Събуди се рано. Ми – пенсионерски живот, малко сън, много проблеми. И най-големият – с какво да се занимава днес? Още по-точно – с какво да се забавлява?
Да отиде на лекар? Ама вчера беше при личната докторка. И стана интересно… Е, не чак полезно, но…
Вече предвкусваше как ще се появи, оная ще пребледнее, ще пита защо пак идва, нали предния ден го прегледа и установи, че е здрав като изгнил пън. А той ще й изсипе куп оплаквания, ще се кефи на объркването й, ще се порадва на баламите, които ще чакат отвън и ще припират ли, припират…
Едно левче за тая забава е добра цена. По-евтино е от кафето. Пък и откак почна кризата и затвориха някои кафенета…
Преди доста ги обикаляше. Понякога дори отиваше в заведения, чиито собственици ясно и недвусмислено го бяха предупредили да не стъпва там. Сигурен беше, че няма да го бият, я…
Ама на два пъти яде шамари. Че и зет му беше изтикан навън, а какво е ставало там – не каза…
Ей, променя се светът. Едно време, когато беше милиционер, в кафенетата му предлагаха веднага питието. Ама не смееше да пие на работа. Просто се отбиваше, наслаждаваше се на властта си, кефеше се на всеобщото объркване и дори паника при вида на униформата.
Тогава го беше страх само от началника. Началникът, поучаваше го още баща му, е над всички. Понякога дори над Бог. А баща му беше опитен и знаещ – след Девети се писал ремсист, заседнал в общината и от писар за четиридесет години станал цял заместник-началник на отдел „Чистота“.
Протегна се… Не, ще си остави ходенето при докторицата за друг ден. Днес…
Но пак се сети за вчерашната визита в поликлиниката. Реши към три часа да отиде. Пред вратата чакаха няколко човека, повечето жени. Застана най-отпред и обяви – има час за два и двайсет, те да се дръпнат.
Обаче, някакъв му се изрепчи. Два и двайсет е минало вече, защо хем е закъснял, хем се пъха отпред? Той бил за три часа и нямало да отстъпи…
Направо се облещи. Абе, тоя за какво се мисли Изръмжа му: „Ей, трай, че ще те вкарам в затвора за много години!“. А оня – вместо да се стресне и покае, само се изхили и най-нахално попита: „И как ще стане тая?“…
Отдавна не беше имал работа с подобни хора. Обикновено обявяваше, че е негов ред, а останалите на опашката тихо и културно се свиваха. Дали не им се разправяше, дали ги беше страх… Абе, балами! Къде ще се мерят с него – здрав и хитър човек, с толкова опит в милицията. Вярно, тогава никой не смееше да им се опъва, случвало се е да набият някого, ама нали са от властта…
Пък сега – анархий! Ред искали да спазва… Той!
Пристъпи към оня и се опита да го шамароса. А опонентът му – пенсионер, пенсионер, но пъргав излезе, отстъпи встрани и го тласна рязко назад. Та седна на пейката пред кабинета и се ошашави…
Скочи и се втурна в кабинета на докторката, едва не помитайки излизащата отвътре баба.
Само че оня наглец влезе след него и обяви, че е навреме дошъл…
Докторката гледаше смаяна каращите се пенсионери.
Той не издържа и изпсува. Ми, как няма да псува – някакъв посяга на властта му!
Обаче, оня излезе и агресивен – тегли му як шут в кокалчето и изсъска над падналия бивш милиционер: „Майка ми почина насторо, бе дебил! Ще те претрепя!“…
Едва успя да промълви: „Не съм псувал, не съм…“, но оня излезе.
Докторката набързо го отпрати, пък и той не искаше да стои пред свидетелката на позора му. Измъкна се, а онзи натрапник мина покрай него като покрай турско гробище…
Не, не… Не е за ходене днес при лекарката. Помни тя още вчерашното, няма му страх вече…
А оня… Кой знае какъв е. Щом е толкова нахален, та да спира него – опитния тарикат…
Добре, днес ще обиколи пазара. Има там един, дето все на „Вие“ говори… На пазара – и на „Вие“…
Трябва да го преслуша…
Я, още е седем часа. Не са почнали на пазара. Нищо, ще изчака и отива.
Какво друго да прави? Скука…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Роси!
-
"установи, че е здрав като изгнил пън." Трудно е цял живот да си пън.
-
Благодаря, Красе!
-
че е активен - активен, но живот ли е?!... добре увековечаваш тази "цивилизация"
отстрани е забавно -
Благодаря, Надя!
-
А от такива направо ми е писнало. Минали, настоящи, бъдещи... Пробиват - с тарикатлък, с простащина, с пари.
Но има и едни други пенсионери и ти го знаеш, сенсей. Личи си възпитанието, класата. По облеклото, начина на говорене... -
Благодаря, Елке, Петре!
-
Е, и този път много реална картинка, ..какво друго да прави човек на тези години, да дрънка броеница, да сърба кафе,... и скука.
Смешно ежедневие, бих казал -
Не се забравя миналото величие и това е!
-
Благодаря, Щураче, Скитнице!
-
Моят коментар ще бъде като отговор на щурачето, може би има такова съществуване... Хората са различни, свят пъстър...
Беше ми интересно да прочета! Поздрав, Георги! -
Възможно ли е наистина да се стига до такъв вид съществуване? Не ми се вярва
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
