Активен живот

Събуди се рано. Ми – пенсионерски живот, малко сън, много проблеми. И най-големият – с какво да се занимава днес? Още по-точно – с какво да се забавлява?

Да отиде на лекар? Ама вчера беше при личната докторка. И стана интересно… Е, не чак полезно, но…

Вече предвкусваше как ще се появи, оная ще пребледнее, ще пита защо пак идва, нали предния ден го прегледа и установи, че е здрав като изгнил пън. А той ще й изсипе куп оплаквания, ще се кефи на объркването й, ще се порадва на баламите, които ще чакат отвън и ще припират ли, припират…

Едно левче за тая забава е добра цена. По-евтино е от кафето. Пък и откак почна кризата и затвориха някои кафенета…

Преди доста ги обикаляше. Понякога дори отиваше в заведения, чиито собственици ясно и недвусмислено го бяха предупредили да не стъпва там. Сигурен беше, че няма да го бият, я…

Ама на два пъти яде шамари. Че и зет му беше изтикан навън, а какво е ставало там – не каза…

Ей, променя се светът. Едно време, когато беше милиционер, в кафенетата му предлагаха веднага питието. Ама не смееше да пие на работа. Просто се отбиваше, наслаждаваше се на властта си, кефеше се на всеобщото объркване и дори паника при вида на униформата.

Тогава го беше страх само от началника. Началникът, поучаваше го още баща му, е над всички. Понякога дори над Бог. А баща му беше опитен и знаещ – след Девети се писал ремсист, заседнал в общината и от писар за четиридесет години станал цял заместник-началник на отдел „Чистота“.

Протегна се… Не, ще си остави ходенето при докторицата за друг ден. Днес…

Но пак се сети за вчерашната визита в поликлиниката. Реши към три часа да отиде. Пред вратата чакаха няколко човека, повечето жени. Застана най-отпред и обяви – има час за два и двайсет, те да се дръпнат.

Обаче, някакъв му се изрепчи. Два и двайсет е минало вече, защо хем е закъснял, хем се пъха отпред? Той бил за три часа и нямало да отстъпи…

Направо се облещи. Абе, тоя за какво се мисли Изръмжа му: „Ей, трай, че ще те вкарам в затвора за много години!“. А оня – вместо да се стресне и покае, само се изхили и най-нахално попита: „И как ще стане тая?“…

Отдавна не беше имал работа с подобни хора. Обикновено обявяваше, че е негов ред, а останалите на опашката тихо и културно се свиваха. Дали не им се разправяше, дали ги беше страх… Абе, балами! Къде ще се мерят с него – здрав и хитър човек, с толкова опит в милицията. Вярно, тогава никой не смееше да им се опъва, случвало се е да набият някого, ама нали са от властта…

Пък сега – анархий! Ред искали да спазва… Той!

Пристъпи към оня и се опита да го шамароса. А опонентът му – пенсионер, пенсионер, но пъргав излезе, отстъпи встрани и го тласна рязко назад. Та седна на пейката пред кабинета и се ошашави…

Скочи и се втурна в кабинета на докторката, едва не помитайки излизащата отвътре баба.

Само че оня наглец влезе след него и обяви, че е навреме дошъл…

Докторката гледаше смаяна каращите се пенсионери.

Той не издържа и изпсува. Ми, как няма да псува – някакъв посяга на властта му!

Обаче, оня излезе и агресивен – тегли му як шут в кокалчето и изсъска над падналия бивш милиционер: „Майка ми почина насторо, бе дебил! Ще те претрепя!“…

Едва успя да промълви: „Не съм псувал, не съм…“, но оня излезе.

Докторката набързо го отпрати, пък и той не искаше да стои пред свидетелката на позора му. Измъкна се, а онзи натрапник мина покрай него като покрай турско гробище…

Не, не… Не е за ходене днес при лекарката. Помни тя още вчерашното, няма му страх вече…

А оня… Кой знае какъв е. Щом е толкова нахален, та да спира него – опитния тарикат…

Добре, днес ще обиколи пазара. Има там един, дето все на „Вие“ говори… На пазара – и на „Вие“…

Трябва да го преслуша…

Я, още е седем часа. Не са почнали на пазара. Нищо, ще изчака и отива.

Какво друго да прави? Скука…