Алиса влезе в широко скроения двор. Беше направен от лилав плат и много слънчеви снопове...
Лилав плат и слънчеви снопове...
Алиса разпери ръцете си така, сякаш искаше да полети (а тя го можеше), завъртя се и се усмихна...
Дали имаше птички, или нямаше?
Дали трябваше да се радва, или да бъде тъжна?
Дали беше открила коя е Нейната Истинска Същност, или не беше?
И дали беше естествено руса?
Това никой не разбра.
Алиса се завъртя отново.
Тя се въртеше, но не в кръг, а в осмица.
- Съжалявам, но не си представям как го правиш – пророни Ем – беше сложил единия си крак на оградата, другият висеше свободно, люшкаше се някак между другото.
- Кое? ...