АМА РИБА, А-А-А...
В тогавашните бакалници се продаваше всичко - от свински цървули до хранителни продукти. За Никулден власите от Дунава докарваха осолена риба в кошове. Зимата реката замръзваше и не можеше да се лови риба. Родителите ни купуваха за празника риба, а после минавахме на пръжки, сланина и месо от домашните прасета.
Почти винаги част от осолената риба не се продаваше и бакалите трябваше да я изхвърлят.
Всички познаваме поройните пролетни дъждове, когато като из ведро се изсипват тонове вода. Тогава улиците ни заприличваха на мътни вади, защото канализация нямаше. Ако времето беше топло и се явеше дъга, ние се събувахме и с удоволствие цамбуркахме в уличните вади. След един такъв дъжд се появи дъга и се чу писклив глас: "Ама риба а-а-а!"
Излязох на улицата бос и се запътих към мястото, откъдето идваше рекламата за риба. По бързотечащата мътна вода блясваха коремите на едра риба. Пред дома си Пачията ловеше във вадата риба и я хвърляше в отворената им порта. Започнах да му ...