Някъде след полунощ, седейки сама в една празна стая, се опитвам да открия философията на живота... Неизбежно, когато оставам сама за повече от час идва и този момент, може би затова толкова ненавиждам самотата... обичам да съм сред хора, които да ме разсейват от духовните ми въпроси към самата мен, въпроси без отговор и от още по-страшните въпроси относно днешния ден... Обичам дните, когато нямам време за себе си, когато има някой с мен, защото нямам време и за анализ на живота, а просто го живея... лесно е...
Е добре де, малко самоанализа никога не е излишна, особено ако събереш нужния материал... Както е сега... три дена се опитвах да разгадая личната си драма... трети ден в случаен разговор открих прозрението си... малко силно казано, но това е един от онези моменти, в които сякаш мисълта те удря по челото... знаете как е...
Как може да се обидиш на някой, който не познаваш?! И колко време е нужно да опознаеш наистина някой. В моята ярост и нараненост, цели три дена не можах да отк ...