18.05.2014 г., 11:49 ч.  

Анани-банани ООД 2 

  Проза » Повести и романи
478 0 1
3 мин за четене

   От два дена мазето на баба Цеца кашляше лошо. Дишаше купища прах и плюеше калната вода направо на улицата. Джо Банана с възхищение наблюдаваше голите от кръста нагоре Миладин и Гея. Цигарка постоянно дремеше в лявата му ръка, а той мяташе по някой безумен съвет или тъпа идея към голтаците там долу в праха.
    И така лека-полека  баба-Цециното килерче се изми, поотупа миналото от стените си и заблестя като съвременен офис на детективска агенция. Няколко дни детективите постояха без работа и къде на шега, къде не, Миладин Секса предложи да откраднат кучето на неговата отколешна обожателка Маргото.

 

    Dictum factum! В едно мрачкаво утро задигнаха пудела Микел и го затвориха в офиса на детективската агенция.

    Маргото беше прехвърлила четиридесетте. Беше стара мома и се грижеше единствено за пудела и за имотите си. Тя обуваше глезено си детенце, Микел,  в терлички, сресваше го и  понякога го навличаше с розова жилетчица.  Пуделът тупуркаше гордо с късите си крачета из апартамента и весело припкаше подире ѝ.
    Валеше дъжд  сутринта, Микел както обикновено излезе на разходка самичък. Маргото не беше спала добре нощес. Тя се задоволи само да му се радва от прозореца на спалнята си. Видя го да вирва краче до едно дърво, после някакава дръглива кола от времето на социализма спря и го затули и...!  Кучето изчезна от погледа ѝ..
    Ужасена затвори прозореца, наметна нещо върху ефирната си  нощничка и хукна по стълбището. На улицата от Микел нямаше и следа.
    - Горкото ми момченце! - по лицето на Маргото дъждовните капки и сълзите се сляха в едно. През целия ден тя плака. Залепваше се на прозореца при всеки кучешки лай и се надяваше малкото бяло пухкаво мъжленце да се появи отнякъде
с калните си лапички. Без Микел огромният апартамент осиротя. Капките се стичаха по стъклата на прозорците както сълзите по бузите на Маргото в изящен синхрон.
    На вратата някой грубо почука. Маргото се стресна.
    - Момент...! - госпожицата се усмихна кисело на огледалото  превъртя ключа и махна резето.
    Показа се Гея. Той пъхна визитна си картичка в ръцете ѝ и се поклони с глава. - Агент Далаверджиев, на мен ми е приятно, госпожа!
    - На мен пък не! Освен това съм госпожица. Какво има?
    - Нищо! Да си оставя визитката само. Нали работя в детективска агенция, та вместо да Ви пълня пощенската кутия с...
    - Събуйте си калните обувки и влезте! - Гея се поколеба, не си беше сменил чорапите, та се усмихна виновно, докато се почесваше по брадата.
    - Ааа, да! Чорапите Ви сигурно миришат. Колко?
    - Какво колко?
    - Колко ще струва да намерите момчето ми? Нали сте детектив?
    - Прощавайте госпожице, детенцето  Ви се е загубило така ли? В такъв случай трябва да позвъните в полицията час по-скоро! - детективът се опита да се направи на идиот и добре му се получи.
    - Не кученцето ми, малкият ми Микел! - Маргото се разплака отново. Гея се присегна да я успокои, но гузен се отдръпна. Стана му жал за  разтревожената жена, но чиновнически потули чувствата си и рече:
    - 80 лева на ден хонорар! В тях включвам сандвичите, бирата и билетите за градския транспорт. И ще го открием! Не се тревожете!
    Маргото кимна глава в знак на съгласие и побърза да затвори вратата, защото усещаше студът как полепва по розовата ѝ нощничка. Тя считаше разговора за приключен.
    Обаче Гея не. Той подложи крак на вратата, усмихна се мазничко и от зъбките му изскочи:
    - Авансово, госпожа, ще трябва да заплатите авансово...!
    
    Няколко дена по-късно Микел весело припкаше отново в многостайния апартамент на своята майчица-кърмилница. Маргото пак лееше сълзици, но този път от щастие.

    В детективската агенция Джо Банана и Гея седяха притихнали  и наблюдаваха мислите си, докато Миладин Секса за пореден път измиваше пода с препарат...


следва продължение...

© Свободей Огражденец Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??