Ангел
Вървеше през града. Сам. Нощния хлад, в комбинация с тъмнината, караха тялото му да потръпва. От ризата на гърба му се подаваше красиво, бяло перо, което той грижливо прибираше под плата и за пореден път.
Тъга примесена с досада напомниха за последния път, когато хората забелязаха перата му. Подигравките им още жегваха съзнанието му, но той не допусна да повлияят на божествената му същност.
Смятаха го за гъска, за паун, за гърбав, заради подутината под ризата . Слушаше ги със смирение и поемаше с достойнство болката.
Тази нощ, именно спомена от обидата го караше да настръхва.
Стигна края на града. Съблече с облекчение ризата си. Изпод нея се разпериха прекрасни ангелски крила! Обърна се назад, потръпна за пореден път от студа в душите на хората и разпери крилете си за полет. Знаеше, че утре отново ще се върне сред човеците, за да ги спасява от самите тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
