Ангел
Вървеше през града. Сам. Нощния хлад, в комбинация с тъмнината, караха тялото му да потръпва. От ризата на гърба му се подаваше красиво, бяло перо, което той грижливо прибираше под плата и за пореден път.
Тъга примесена с досада напомниха за последния път, когато хората забелязаха перата му. Подигравките им още жегваха съзнанието му, но той не допусна да повлияят на божествената му същност.
Смятаха го за гъска, за паун, за гърбав, заради подутината под ризата . Слушаше ги със смирение и поемаше с достойнство болката.
Тази нощ, именно спомена от обидата го караше да настръхва.
Стигна края на града. Съблече с облекчение ризата си. Изпод нея се разпериха прекрасни ангелски крила! Обърна се назад, потръпна за пореден път от студа в душите на хората и разпери крилете си за полет. Знаеше, че утре отново ще се върне сред човеците, за да ги спасява от самите тях.
© Мария Божкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Честита и на теб, адаш. На ангелите бързо има минава. Техните собствени страдания за тях са без значение. Те плачат не от обида, а когато хората грешат. нека не ги наскърбяваме с делата си.
-
Може би ще напишеш поредица от случки на ангела. Това е само началото нали?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това е моя първи опит за нещо различно от поезията.
Учителя ми по литература, навремето все ме критикуваше, че съм била пестелива, когато пиша съчинения. Да. Обичам кратките, синтезирани форми. С малко думи, да кажа всичко... Катя, не знам дали ще има още по темата, но е добро предизвикателство 🙂