За първи път усетих милостивия Му поглед при гибелта на Атлантида. Островът беше прекрасен, жителите му имаха всички условия за развитие и въздигане душевно. Той ги пазеше от бури и урагани, потискаше огромните океански вълни, помагаше и на моряците, и на земеделците, и на учените хора… Забелязвах как другаде земните същества биваха нападани от други – но злобни, алчни, с долни помисли. Атлантида беше под закрилата Му…
Не ми е нито по силите, нито по стремежите да разбирам помислите Му, затова не мога да кажа защо така ги обгрижваше. Експеримент ли провеждаше, искаше с тях да засели цялата планета ли… Или просто ги остави да избират…
Което е истинско изпитание за съществата. Едно е Той да те води по пътя Си, друго е да имаш възможност да избираш. И най-често съществата се подлъгваха по видимото, красивото, лесното, лъскавото привидно скъпото. Така стана и с хората от Атлантида…
А те, разбира се, като всички тленни земни хора, избраха себичното, носещото бърза печалба и мимолетно удовол ...