Ангели срещу Демони

глава 7: Смъртта

-Бързо, дъще, бягай! – Агуас

-Но, татко?! – Ейприл

-Няма но! Просто тръгвай ВЕДНАГА! – Уплашен викаше отеца

Ейприл завъртя ключът, запали колата и замина с пълна газ!

Аз все още не можех да помръдна...

Но изведнъж сякаш всичките ми сили се утроиха!

Отецът ме гледаше със страх...

Тръгнах да бягам към него. Човечецът бягаше с всички сили!

Може би нямаше време да направи отново онова, което направи, за да защити дъщеря си!

Бягах като ужасно голям вълк... неусетно захапах крачола му! Падна на земята...

-Тайлър, НЕ! Трябва да се опомниш, познаваш ме! Та ние сме приятели... аз съм отец Агуас, моля те, Тай!

-Тези думи ми се сториха безсмислени!

Като полудял разпокъсах плътта му! Изкормих всичките му вътрешности!

-НЕЕЕЕЕ ЕЕЕЕ ЕЕЕ ЕЕ Е! – Последните викове на отеца!

На сутринта у дома:

-Хей, къде е Тайлър? – майка ми

-Нямам си и най-малка идея къде може да е!

Наскоро беше странен! Постоянно ме разпитваше за чичо си Хоанг!

-Не ме плаши така! – майка ми се уплаши!

Ейприл се събуди. Мислеше си, че е сънувала вчерашната случка, но когато повика баща си и не чу отговор разбра, че всичко е било истина. Уплашена започна да звъни на мобилния му! Отново без отговор. Сърцето ù туптеше забързано! Страхът в нея беше заседнал в гърлото ù като бучка, която не можеше да преглътне!

Облече се по най-бързия начин, запали колата и замина за гората!

Стоейки седнал в гората върху един голям чукан, мислех за това, което сторих на Ейприл и баща ù! Но не изпитвах никакво чувство за вина! Изведнъж чух Ейприл да вика баща си. Викът се разнасяше из цялата гора.

За секунди стигнах до нея!

-Къде е баща ми! – Твърдо ме попита Ейприл

-Отиде си! Разкъсах го на малки парченца!!

- Какво? Не, не може да си го направил! – Разтрепери се тя

-Мога и още как ! – Доволно отвърнах аз!

Ейприл продължи да не вярва на думите ми! Защото тя бе сигурна, че поне малка част от мен още пази доброто, ангелското в себе си! Но това не продължи дълго!

Аз сам издърпах остатъците от баща ù пред нея!

ОЧИТЕ Й СЕ НАПЪЛНИХА СЪС СЪЛЗИ! ИЗПИВАШЕ ОГОРЧЕНИЕ, ОГРОМНА БОЛКА. СТРЦЕТО Й НЕ МОЖЕШЕ ДА СЕ УСПОКОЙ!

ЩОМ МЕ ПОГЛЕДНА ПРАВО В ОЧИТЕ, РАЗБРАХ КОЛКО ГОЛЯМА ОМРАЗА ИЗПИТВАШЕ КЪМ МЕН!

-         Ти си животно! Долно изчадие! Проклет да си завинаги! Мразя те ! Мразя те! Чуваш ли проклинам те! Долен нещастник... – обиждаше ме с думи говорещи сърцето ù!

Мрази ме! Мрази ме винаги, до края на дните си... не ме интересува! Аз ще продължавам така! – Отговорих на обидите ù подобаващо!

♠

Важно съобщение!

Скъпи читатели на романа

"Ангели срещу Демони",

наближава развръзката на историята!

Повече информация може да намерите във

Facebook и Twitter 

♠