Ангелът в леда
Ангелът в леда
То беше там. Винаги е било там. Това, че човешките очи не бяха способни да го видят, не значеше, че не съществува. Никой не знаеше как изглежда. Никой няма и да узнае. Единственото нещо в нас, хората, което никога няма да се повлияе от злини, да се зацапа с чужда кръв и да дъвче нечии чужди пари. Скрито в плътта до деформираното от злоба, алчност и завист сърце, то грее и топли, и единствено то ни припомня, че все пак да има поне капка добрина, няма да е излишно. Дори собствената му перлена кутийка не е способна да скрие силата му и пропукана, тя пропуска светлината му, отразяваща се в нашите очи - онзи познат блясък или искричка, дори пламъче. Само очите са пригодени да разкриват светлината на второто слънце.
Какво би бил човек без душа?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ру Леприконова Всички права запазени
