Ангелът в леда
То беше там. Винаги е било там. Това, че човешките очи не бяха способни да го видят, не значеше, че не съществува. Никой не знаеше как изглежда. Никой няма и да узнае. Единственото нещо в нас, хората, което никога няма да се повлияе от злини, да се зацапа с чужда кръв и да дъвче нечии чужди пари. Скрито в плътта до деформираното от злоба, алчност и завист сърце, то грее и топли, и единствено то ни припомня, че все пак да има поне капка добрина, няма да е излишно. Дори собствената му перлена кутийка не е способна да скрие силата му и пропукана, тя пропуска светлината му, отразяваща се в нашите очи - онзи познат блясък или искричка, дори пламъче. Само очите са пригодени да разкриват светлината на второто слънце.
Какво би бил човек без душа?