АНГЛИЙСКИЯТ ПУЛОВЕР
- Да помогна?
Вили примирено се обърна към попреминалата лолитка. Починът й беше: "Живей и остави другите да живеят." Не, че минаваше, не и в бутиците. Личният й рекорд беше четири минути, после те си отмъщаваха.
- Не, благодаря - каза твърдо, само, дето твърдото отекна малодушно в професионално отегчената усмивка насреща.
Знаеше, че има жени, които от вратата обявяват, че искат нещо в розово, или в никакъв случай не в розово, но пък вталено. Самата тя не можеше да си позволи нито едното, нито другото, а и не би споделила доброволно нищо с продавачките - консултантките? - сблъсъкът с които неизменно я подтикваше към шизофрения. Техните тела аморфно заемаха последната модна линия, нейното гравитираше към ханша. Техният грим беше изряден, нейният капитулираше на първи рунд с климатика. А и този поглед... Подсказваше, че за тях Тициан е единствено и само оттенък на русото в каталога на "Лореал", но това далеч не променя факта, че тя, Вили Миланова, при все високите си ...