АНГЛИЙСКИЯТ ПУЛОВЕР

- Да помогна?

Вили примирено се обърна към попреминалата лолитка. Починът й беше: "Живей и остави другите да живеят." Не, че минаваше, не и в бутиците. Личният й рекорд беше четири минути, после те си отмъщаваха.

- Не, благодаря - каза твърдо, само, дето твърдото отекна малодушно в професионално отегчената усмивка насреща.

Знаеше, че има жени, които от вратата обявяват, че искат нещо в розово, или в никакъв случай не в розово, но пък вталено. Самата тя не можеше да си позволи нито едното, нито другото, а и не би споделила доброволно нищо с продавачките - консултантките? - сблъсъкът с които неизменно я подтикваше към шизофрения. Техните тела аморфно заемаха последната модна линия, нейното гравитираше към ханша. Техният грим беше изряден, нейният капитулираше на първи рунд с климатика. А и този поглед... Подсказваше, че за тях Тициан е единствено и само оттенък на русото в каталога на "Лореал", но това далеч не променя факта, че тя, Вили Миланова, при все високите си хонорари, е една мърлява дебелана, която никого не заблуждава с претенциите си на артистична натура и абсурдните пози, като например, че просто предпочита да носи мъжки пуловери.

- Сигурно за подарък - продължаваше влудяващо момичето, което без грима и дрешките също минаваше трийсетте.

Тонът намекваше, че дори и заблудилата се в лъскавата светая светих овчица да разполага с парите за мериносовия разкош, то едва ли ще има на кого да го подари. Не и предвид иначе скъпите велурени ботушки, само за седмица обрали мостри от почти всяка софийска локва, дългата пола, прелъстителна, ако си падаш по палатки...

- Всъщност, да, за подарък е - изстреля. Сега да сътвори имагинерния бъдещ притежател на пуловера. Фасулска работа, нали с това си вади хляба. Пълничък, може би програмист, и аз си го обичам, нищо че започва да оплешивява. Не, дебелите мъже я изпълваха с умиление и толкова. Мускулестите пък я отвращаваха или сконфузваха, в зависимост от степента насрещен ексхибиционизъм. Въображението й погнусено отхвърли клишето Брад Пит и по липса на по-добро, се спря на мъжа на улицата пред витрината. Продавачката, Алис според боднатата на стратегическо място табелка, тъкмо прелъстително му се усмихваше. - Ето това е господинът - посочи и с удоволствие отбеляза, че момичето видимо се сепна. - Търся нещо спортно елегантно, английски стил. Може би на квадратчета... - Вече си се представяше как играе голф.

Пак я огледаха изпитателно, този път като че ли сумирайки общата стойност на дрехите й.  

- Май не видях нищо подобно - подхвърли нагло. А тя мислеше, че трудно взе кредит за апартамента!

- О, имаме, само че е от много фина вълна и не сме го изложили. - За да не го пипат такива като теб. - Елате.

Вили покорно пое след ефирната фигурка. Нейните ботуши поне изглеждаха така, сякаш никога не са пристъпвали прага на бутика. А може и Алис да живее вътре и да фотосинтезира никотин и жълти хроники.

- Той често пътува - избъбри и пътем огледа етикета на едно сако. Божичко! - Искам да е нещо, което да не заема много място...

- Точно такова е. Много се търсят.

А дали нейният.... съпруг? приятел? ще хареса нещо, което всички търсят. Всъщност, да, той стои над тези неща. Не че не обръща внимание на външния си вид. Кафявото сако с кръпките, с което ходи на лекции... да, точно така, защото е доцент по... психология. Малко е завеян, студентите го обожават и го канят по купони, но Младен? Боян? отказва, за да не стопи дистанцията.

- Боян изобщо не знае защо влязох - довери на стегнатия в ретро индийска блузка гръб. - Пуловерът е изненада, за годишнината от сватбата.

Елегантните раменца настръхнаха.

- Отдавна ли сте женени?

- О, от пет години. Как лети времето! Меденият ни месец беше в... Индия. И двамата обожаваме екзотиката.

Забавляваше се чудесно, а и пуловерът, излезе хубав. Не на каре, намусено обяви Алис, но пък стилно син, с тънък кант червено и бяло. Бездруго Боян май не би одобрил карето, той не обича да се набива на очи.

- А да имате подходяща риза? - Нарочно попипа пуловера, нищо че съдейки по физиономията насреща, определено рискуваше да я пернат през пръстите. - Така и така съм влязла... Боян има и кафяво сако, ако може да върви и с него.

Момичето кисело се усмихна и изчезна зад някаква завеса. Точно така, пуловер с остро деколте, с риза и вратовръзка, но не от евтините, с иглите с тенекиени кончета. Боян без друго не обича вратовръзките, слага само в краен случай и при първа възможност ги сваля и натъпква в джоба на сакото. И все подръпва яките, защото мрази да го душат. Да, а вкъщи стои по тениска и стари дънки, никога анцуг. Евентуално раздърпан пуловер, но не често, нали имат камина. Набързо смести камината в тесния хол на апартамента си, метна една меча кожа за разкош, после я сбута под дивана и на нейно място разгъна тисова масичка, от стоножките. Истинска, донесоха си я от медения месец, в Индия...

- Тези са най-фините - върна се с наръч ризи Алис. - Господинът на колко точно години...

- Колкото мен, ние сме ученическа любов. - Алис гледаше все по-объркано. А ти какво си мислеше, че дебеланките нямат ученическа любов ли, изсъска зад гърба й Вили. И изобщо за любовта знаеш каквото ти сдъвчат в сто и двадесет епизода латиноамериканците.

Погледна към витрината, мъжът продължаваше да виси там.

- Кой е любимият му цвят? - грешно разтълкува погледа Алис.

- Ами... Боян си пада малко особняк. Последно беше бордо, но обича и разнообразието. Нали може да ги огледам...

Алис хвърли поглед към часовника си, но все пак разгъна ризите. Бяла, синя, млечно сива, на каре. Е, ризата поне ще е карирана, усмихна се Вили. Отдавна мечтаеше за хубаво каре. Ще я носи с удоволствие, докато Боян се появи и я спаси от терористи или бедствие, или благоволи да забележи обема на косата й в асансьора, все неща, които се случваха с другите хора. А дотогава разполагаше с дебеличкия програмист от съседния офис, който като че ли я харесваше. И защо не?

Още усмихната събра пакетите, демонстративно подмина "съпруга" си - който отблизо изобщо, ама изобщо не приличаше на нейния Боян - и изчезна във вече притъмняла София. Още един бутик, в който повече няма да влезе.

Боян Милев със замах метна шлифера си на един манекен, остана по кафяво спортно сако с кръпки и разсеяно млясна последното си завоевание по бузата.

- На какво толкова се радваше Мечо Пух, Алиска?

- Ти ще ми кажеш, нали ти е жена - тросна се Алис и му лепна класическа латиноамериканска плесница.