Utera – страховитите космически контейнери, се носеха стремглаво из безбрежната вселена, пронизваха галактичните празнини и бяха докрай безразлични към красотите на нищото. Хаосът в тяхната подредба отстъпваше единствено на неизменната им обща посока. Досущ еднакви, Utera представляваха стоманени търбуси, пълни с най-последния и вече негоден за преработка боклук, който съществуваше в цялата галактиката.
Из космосът се носи слух и всяка обитаема планета мигом го отразява: достатъчно е само една Utera да се отклони от пътя си и да попадне сред обществото на най-крепкия живот, за да бъде той унищожен от ужасното съдържание на космическия контейнер. Но всички прекрасно знаеха – Utera е неразбиваема и неотклонима.
Ако си представим нещо невъобразимо и допуснем насред безплътния мрак на космоса, точно срещу прииждащите Utera, да стои човек, който поради неведоми причини е съхранен от всякакво зло, то ще е възможно, с помощта на неговите очи, да прозрем същината на величествено шестващите кос ...