Ароматът на щастието

     Дали думата "миг" идва от "мигване"? Но докато второто е условен рефлекс, то първото може да бъде наситено с много богато и разнообразно съдържание. Животът ни е изтъкан от мигове; от такива, които искаме никога де не бяха идвали, и такива, които искаме никога да не си отиват... Някъде по средата между тези две крайности преминава животът ни - като река между два бряга...

    Накарали три млади момичета да опишат по един момент на истинско, безметежно щастие, което някога са изпитали. Ето и отговорите:

1. Събуждам се сутрин и ми е леко на душата. Нямам никакви грижи. Приготвям се да отида на училище, където е толкова забавно! Ученическата ми чанта е готова от предишната вечер, написала съм си всички домашни и съм си научила уроците. Горда съм със себе си! Темата ми по литература е интересно написана, изцяло авторска, както винаги (без да съм използвала материали от литературни критици като съучениците си). А младият симпатичен учител, на чиято харизма и ерудиция толкова се възхищавам, отново ще ме изкара да я чета пред класа и ще ме обсипе с похвали...

2. Краят на поредната учебна година в Университета. Взела съм с добри оценки тежки изпити, за които съм се готвила денонощно седмици наред. С колегите сме направили купон, за да разтоварим събраното напрежение и да отпразнуваме края на сесията. Потапям се в коктейла от цигарен дим, алкохолни изпарения, силна музика и онази невидима аура, която се образува тогава, когато "купонът тече" с всичка сила, задвижен от енергията на двадесетинагодишни момчета и момичета, мъчещи се да загребат от живота не с пълни шепи, а направо до лактите...

3. Започнала съм отскоро първата си работа и се прибирам вечерта изморена, но щастлива и удовлетворена от свършеното през деня. Имам сериозна връзка и отивам на среща с любимия; за да изпием по нещо, да се поразходим и да си поговорим, да се гушкаме и целуваме в уютния здрач на парка... Кроим планове за бъдещето, подреждаме си приоритетите. Чувстваме живота като топка глина в ръцете си, от която можем да направим каквото си пожелаем! 

    Попитали три зрели жени какво е за тях щастието и те отговорили:

1. Влизам в двор на тиха улица в китно подбалканско градче. Преминавам по пътека от преметени и напечени от слънцето плочи, криволичеща през прясно окосена трева, върху която се стелят сенките на дърветата. В дъното на двора, зад гъстия листак се червенеят керемидите на покрива и се белеят варосаните стени на стара къща с дървени стълби и чардаци. Влизам през проядената от дървояди, със скърцащи, ръждясали панти врата. Лъхва ме букет от аромати - на сушени плодове и билки, на прясно надоено мляко, на ръчно тъкани и боядисвани тъкани, прибрани в ухаещи на лавандула резбовани ракли... Преспивам там, през нощта завалява, а на сутринта слънцето е изпекло и се разнася свеж утринен аромат, примесен с разнообразни животински звуци, които могат да бъдат чути само сутрин на село...

2. Неделя сутрин е. Къщата ухае на сън, на току що сварено кафе и прясно изпечени закуски. Със съпруга ми хапваме в леглото, по халати и преглеждаме вестници, без да имаме все още планове как ще изкараме деня...Детето  дотичва с боси крачета и се пъхва под юргана между нас; казва ни в просъница колко много ни обича и продължава да спи, а ние се сгушваме в него и усещаме аромата на мъничкото му, топло телце, свито на кравайче...

3. Събрали сме се с приятели в заведение по радостен повод. Хапваме и пийваме, танцуваме, музиката е добре подбрана и оркестърът я изпълнява всеотдайно. Наоколо се стеле специфичният аромат на ресторант - смесица от миризмите на различни ястия и напитки, цигарен дим, парфюми, червила и лакове за коса; в паузите между песните се чуват аплодисменти, смях, оживени разговори; шумолят тоалетите на жените, щракат закопчалките на дамските им чанти и чаткат по плочките токчета. Всички се чувстваме като риби, плуващи в океан от емоции, съединени един с друг от невидимите нишки на приповдигнатото настроение... 

    Задали въпрос на три жени на средна възраст: "Опишете един момент на щастие, който наскоро сте изпитали!"

  Първата отговорила: Изплела съм на половинката пуловер, в който съм съчетала любимите му цветове. Облякла съм му го и го оглеждам, за да констатирам  колко добре му стои. А после го прегръщам, разтопена от това колко все още го обичам. Той ми благодари разчувстван, стоплен от пуловера и от любовта ми...Любимия, с когото толкова сме преживели, с който не веднъж жестоко сме се карали и сме били пред дилемата дали да продължим да сме заедно...

  Втората отговорила: Краят на зимата е. Слагам в пликове мартеници, които сама съм изработила с много любов. Пиша върху тях на латиница адреси, които дори не знам къде се намират на картата...Изпращам ги на децата и внуците, които отдавна живеят в чужбина и с които се виждаме наживо много рядко - само по празници. Добре, че са съвременните технологии, че да можем да се виждаме и да се чуваме и през останалото време! Но през екрана на компютъра не мога да ги прегърна и през телефона не мога да ги погаля...

  Третата отговорила: Коледа е. Станала съм рано и от сутринта приготвям любимите ястия на децата и внуците, които ще дойдат на празничата вечеря. На всички котлони къкрят гозби, а от фурната се носят апетитни аромати. Мъжът ми се появява на прага усмихнат и целия в сняг, носещ туби с домашни питиета, подарени му от приятели.

 Вечерта се събираме около красиво подредената трапеза. Казваме молитва за здраве и берекет. Всички сме развълнувани, очите ни блестят, носи се детска глъчка и смях. Светло е - не само в стаята, но и в душите ни. Чувстваме се неразривно свързани един с друг и някак си умиротворени. Усещам се благословена с този дом и с това семейство!...

    Накарали три жени на преклонна възраст да опишат три момента на щастие за тях и те отговорили:

 Първа жена: Събираме се веднъж в месеца с малкото останали живи приятелки в една и съща сладкарница, в един и същи ден и час. Облечени сме с най-хубавите си дрехи и обувки( произведени в края на миналия век); някои доста поизносени и позакърпени на места, но на тази възраст сме вече доста над тези подробности от бита. Работещите там вече ни познават по имена, закачат се с нас, наричат ни " момичета" и ни правят комплименти за външния вид, а ние, съответно, не им оставаме длъжни...

 Втора жена: Ходя често на църква, паля свещи за живите и се моля Господ да им даде здраве, щастие и късмет. А в пясъка бодвам по някоя свещица и за онези приятели и роднини, които вече ги няма. Вярата ми помага да живея по-леко старините си. А също децата, внуците и правнуците...

 Трета жена: Лежа вечер и си мисля за изминалото време; за спектъра от премеждия и калейдоскопа от чувства, през които съм преминарла; за това какъв кръговрат е човешкият живот - но не точно кръг, а по-скоро - спирала, водеща нагоре; как по силата на неведоми пътища идваш от небитието, живееш и се връщаш отново там, пак по силата на неизвестни закони...Чувството, което изпитвам най-силно на този етап от живота си, е " благодарност"! Благодарна съм за всеки следващ ден, в който отварям очи и виждам слънцето; благодарна съм, че сърцето ми все още бие и нямам никакви други грижи, освен да се подготвя психически за деня, в който ще се освободя от земната си тленна обвивка и ще стана отново дух, какъвто съм бил преди да вляза в нея...

    Всяка жена има свои спадове и върхове. Независимо дали е жизнерадостно и наивно момиче, току що навлязло в пролетта на живота си; " отчаяна съпруга" с кариера, мъж и деца, задъхваща се като в лятна жега; жена в есента на живота си, отглеждаща внуци и правнуци или старица на преклонна възраст, която е навлязла в своя последен сезон - зимата, жената си остава винаги ЖЕНА! Крехка и силна едновременно, нежна като цвете и твърда като диамант, благословена и прокълната да е съпруга и майка, баба и прабаба, крило и подкрепа за най-близките си хора, сътворяваща и отглеждаща ЖИВОТ!...