''По другите градове и държави не знам как е, но тука е така..''
Арестидис , Атински воин,..3-5 век пр.н.е.
Понеделник до обяд беше нещо като ден за размисъл преди избори...
Всеки разправяше някакви преживявания в събота и неделя,.. един спал непробудно, защото се бил напил още в събота по обяд, друг как преметнал продавача на сергия,.. някой преразказва дочуто от Омония,.. или любовни приключения,..
Абе, никой не казва да е ходил на Акропола '' Е, какво да му гледам-каманаци '' бе честият отговор,
или в някой от многобройните музеи,.. да се скита по уличките на Плака, на Монастираки.., за това и не можех да взема думата...
Повечето живееха по уличките пръснати около центъра, бившите работнически квартали, децата гърци израстнали в тези квартали, отдавна живеят из луксозните Кифися, Глифада,...или новите квартали на Атина, на спокойствие и чист въздух, а отдаваха на чужденци старите си апартаменти под наем...Та живееха заедно, или близки квартири, заедно на работа,.. заедно след работа,.. караха се понякога, псуваха се,. ама пак си бяха заедно...знаеха си кирливите ризи , както се казва...
А,Борката го раздаваше нещо като сваляч, беше с по-дълъг гурбетчиски стаж на общ работник, разправяше уж бил шофьор в България, но му взели книжката за алкохол, засичал съм го по дежурните парапети на Оминия, Омония е неделната сбирка на българите, да задява някоя самотна
жена,.. живееше наблизо до Омония и все се хвалеше с някакви успехи сред жените,.. ние го
слушахме с отворени уста и тайно му завиждахме...уж работихме много, а не можехме да отделим 59 евро и ние да почерпим някоя кака в неделния ден, кака беше нарицателно име за жените тук...
- Борка, нещо мълчиш,.. да не удари на камък,.. или свърши паричките и няма парички, няма кака...поне наема плати ли си - го подкачаха тези, дето по- го познаваха от по- отдавна - Какво
стана с оная мацка с големите балкони,... не те виждаме вече с нея на парада на Омония...
- Е, беше добре - започна вяло той - Хубава жена, едра, надарена,... така я мъчих да дойде в квартирата ми,.. не та не...Една неделя кандиса... Само, че не у вас , а у нас, имам си
квартира, сама живея , не се безпокой...Харесвала ме и се решила да прави любов с мене...
Хапнахме, пийнахме, както му е редът,...Подърпва се като всяка жена, ей така за протокола,..
целувахме се , мачкахме се... -
Борката правеше чести паузи, за да подчертае, че хубавите работи на стават бързо...
- Колко време му трябва на човек, сега лятно време, да се съблече - продължи той - Една
блузка, едни панталони, изхлузваш чехлите, гащите ,.. и си готов..
Хвърлих я гола на леглото,... щръкльо скочи ухилен, любов ще падааа...
Започнахме да се мачкаме из леглото,.. аха щръкьото да се намести на топло между краката й,
и тя '' Ох, внимавай много,.. знаеш ли тук абортите колко пари са,.. една приятелка ми каза
500-600 евро ще те оправят,.. от къде толкова пари,.. внимавай, не са малко пари...''
Още малко му трябваше на щръкльо да влезе,..изведнъж се дръпнах и станах..
Тя ме гледаше учудено, щръкльо и той учуден чака...ох, изпъшка тя
'' Какво стана, защо скочи така изведнъж като опарен,.. така хубаво го започнахме...''
Стояхме мирно,.. аз и щръкльо,.. да бе на вас смешно, ама на мен не...
- Слушай, госпожо - й казах тогава - Не знам колко струва гръцкия аборт,.. ама да ти кажа
на нашата възраст ти отдавна си изпуснала влака,... а мойто семе е станало на гранули
като суперфосфат... Тва тук е Гърция ма, не е индийския Боливуд,.. ако ти трябваха пари 5-600 евро, да беше ми казала, щях да ти ги дам, ей така за идеята да помогна на някого,..
а ти, ...ще чакаш да забременееш...
На щръкльо меракът му мина, моят също,..
Облякох се набързо...
Гледам, тя още лежи гола и разкрачена в леглото и не можеше да асимилира какво се е
случило и какво съм казал...
- И ти остави жената да лежи гола ли бе,.. ти си безчувствен човек...- подхвърли някой
Последва кратко мълчание след забележката...
- Ако имаш излишни 600 евро, да ти дам номера й,.. обаждаш се и готово - предложи Борката -
Ама ако се е вдигнала гръцката такса , не отговарям...
Вече го гледахме съчувствено...
- Хайде гаси цигарите,...съвещанието свърши, камионът пристигна,.. На работа...
Работата ни унесе и сякаш забравихме за тази случка...
© Petar stoyanov Всички права запазени
Благодаря, че се отбиваш и тук