Аз познавам другия
Ние, децата, си приличаме, но и се различаваме. Независимо от кой народ сме, каква религия изповядваме и от кой етност сме. Всички ние искаме да живеем в мир, да имаме щастливо детство, да сме здрави, да ходим на училище, да играем и да се веселим. Различаваме се по кожата, по облеклото, по песните, които слушаме, по обичаите си и по начина на живот.
Преди една година на нашата улица дойде семейство, в което имаше две деца. Едното от тях беше на моята възраст и ние веднага се сприятелихме. Казва се Едже. Всеки ден започнахме да си играем заедно. Но тя е туркиня. Нейният майчин език е турския. Родена е в България. Ходи в българско училище. И сега играе с нас – децата от нашата улица.
Разбираме се много добре. Веднъж дори ме покани на рожденния си ден. Аз отидох. Така се запознах с нейното семейство. Всички разговаряха на български, заради мен, за да мога аз да ги разбирам. Прекарах чудесно. Много се веселих.
И сега продължавам да играя с нея. Излизам, когато съм си научила. Но ваканциите не играем заедно, защото тя си ходи на село. Тя и семейството й са от Ябланово, това е едно спокойно селце, което се намира в Стара планина. Там прекарва времето, когато не е на училище.
Така, че за мен няма значение какъв език говорят децата, с които играя.
Най- важното е да се разбираме и да сме приятели. Нали и това е целта за обединяването на държавите в Европа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Вичева Всички права запазени
Наивно като за детенце
