21.01.2008 г., 11:26

Аз СЪМ

1.4K 0 10
1 мин за четене
 

Аз СЪМ

 

Аз съм змия, изпълзяла от кожата си, преродена. От товара на миналото освободена, олекотена. Той останал е назад по пътя изминат - цял и непокътнат е от мен далечен. А аз съм птица лека, хвърковата като мисъл нова, непозната. Лека като детска мечта, като пролетно ухание, като ведър утринен лъч. Лека. Споменът е кратък миг мечтание за нещо случило се вече. А аз вървя напред към бъдещето си така свободна! Летя към него волна като песен, като тичинката на глухарче. Свободна. Аз съм жива, аз съм дива, млада, красива, събудила се от съня си вековен принцеса, видяла деня си върховен, чудесен. Будна, свободна, ЖИВА! Истинска като  смеха на дете, като формата на цвете, като плача на небето. Неповторима!

Открий ме! Там, където изстиват лъжите и започват мечтите. Където няма баналност. Реалност е всичко ново, различно, обично, поетично... Мечтание,дихание, отворено съзнание! Без стимуланти. Воден от чистата мисъл, открий ме! Разкрий ме напълно! Предлагам ти себе си! Без сцена, без написани реплики, всичко се случва на живо. Веднъж. Днес. На мига неуловим като кратко вдъхновение.

Като змия, изпълзяла от кожата си - нова, променена, преродена. Аз съм.

 

П. С. Не е май проза...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тинка Това Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Адски ти е тежко. За това е адски красиво - в теб, в творчеството ти. Напомняш ми за мен някога, защото сега в мен всичко красиво умря. Напомняш ми за мен когато написах моето стихче "аз съм..." и разказа "защото се срамуваме да плачем". Много се кефя да те чета, макар че те открих днес. Не заспивай, не се предавай, не се променяй - запази светлото в душата си. Всъщност това е малко тъп призив от моя страна, заслужава ли си тази болка и тъга, само за да си истинска за мен и още много малко хора които възприемат света по този начин?...
  • Не спирай да ме изненадваш Пишеш неповторимо!
  • Много е добро. Продължавай в същия дух. ^^
  • Браво!!!Пишеш магично и завладяващо....
  • Браво, браво.... много добра идея и се е получило чудесно!

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...