... аз съм дъждът по кожата ти, нежният пролетен дъжд.

Аз съм невидимата сянка, която те следва навсякъде - докато отиваш на работа, под душа, когато хапваш набързо нещо...

А когато спиш, сядам и гледам как сънуваш.

Аз съм тихото шумолене на листата, аз съм вятърът...

Аз съм усмивката и всеки път се появявам, когато нещо или някой успее да сгрее сърцето ти.

Аз съм тъгата... Тъгата, която те обзема понякога...

Аз съм дъгата в небето, аз съм плахата светлина, пробила си пътя измежду сивите облаци само и единствено да ти се полюбува...

Аз съм бялата хартия, на която пишеш, аз съм любимата ти чаша за кафе, аз съм дистанционното за телевизора...

Аз съм дългият уморителен ден, който сякаш никога не свършва; аз съм тъмната нощ, която всеки път те прегръща и заспиваш усмихнат...

Аз съм лятната жега, която те мори и полепва по кожата ти... Аз съм следобедният хлад на слънчевите априлски дни.

Аз съм сълзата, която се отронва от време на време и се стича по бузата ти...

Аз съм синият пуловер, който обличаш, когато си болен, аз съм тлеещото дърво в камината...

Аз съм онази звезда в небето, която всеки път се натъжава, когато не я погледнеш преди да влезеш в дома си.

Аз съм глухарчетата, лалетата, маргаритките, калинките по тях, аз съм росата...

Аз съм тъмнината, когато затвориш очи дори за миг...

Аз съм първото нещо, което виждаш, щом ги отвориш.

Аз съм...