Ти нахлу в моя живот като светкавица бързо и го обърна с краката нагоре.
Когато те погледнах, всичко спря, нямаше я тревогата, притеснението и страхът.
Бил съм влюбен, но това е различно, истинско е. Вечер спя спокойно, години не бях спял за повече от час, а сега по цяла вечер. Как гласът ти ме успокоява, колко си красива. Може ли да си онази мечтаната, която не очаквах.
Момиче, толкова силно те желая, влюбен съм в теб, но не мога да го изрека от страх. Дали нещо, така прекрасно като теб, би ме пожелало!
Всяка секунда без теб ме убива, искам да те целуна и да умра, за да не изпитам чувството самота. Искам да ти обясня всяко мое чувство и копнеж към теб.
Обичам те, искам да извикам и да ти го кажа. Изпитвам страх и не намирам думите, с които да ти обясня. Когато те погледна и забравям за всичко, влюбих се в теб и защо, не мога да го кажа! Но сега май те губя, заради което. Изгубих те заради страха от признаване на любовта си.