Бабина история
Като малка обожавах прабаба да ми разказва приказки и истории. С родителите ми прекарвахме цял месец на село. Те ставаха рано, преди слънцето над Добруджа да изпепели тревите и ливадите, и излизаха да помагат на баба и дядо на полето или в градината. Аз се събуждах към 9 часа и когато отварях очи, виждах прабаба Иванка да седи на земята, облегнала се на ръба на леглото ми, и да плете. Въпреки че ръцете ù бяха белег на възрастта и времето, прекарано в селскостопанска работа, пръстите ù бяха бързи и елегантни, докато провираха куките една след друга. Спомням си как се унасях, когато ги гледах. Чувствах се защитена и спокойна – така, както само малко дете би могло да разбере. Баба Иванка не разбираше, че съм будна, докато не се размърдвах. Оставяше плетивото си в престилката и обръщаше забрадената си глава към мен. Усмихваше се и казваше:
- Остава ми още малко, бабе. Нека ти разкажа някоя история.
Прабаба бе родена в едно особено време – между двете световни войни – когато ...