Някога, преди много години, живял в едно далечно царство - господарство могъщ цар. Войската му била по-многочислена от всички мравки в мравуняците на царството му, в хазната му имало повече жълтици отколкото риби в морето, а в палата му имало невиждана под слънцето красавица, чиято хубост дори заслепявала и Слънчо.
Всяка сутрин Людмила Прекрасна, която била дъщеря на цар Тошко, отваряла прозорците на своята спалня, протягала се и махала с ръка на своите обожатели, които спели в подножието на двореца. После, когато първите лъчи на Слънчо погалвали лицето ú, тя се прозявала и разчесвала златните си коси. Те били толкова дълги, че стигали до подножието на двореца.
 Принцесата била любимка на Слънчо и той търпял, не обръщайки внимание на прозявките ú. Една сутрин Слънчо бил в много лошо настроение - предишната вечер Mесечината го била обрала на покер и сега (тя си била измамничка от край време) трябвало да грее не само денем, но дори и нощем до края на есента. А до края на есента имало още цели два месеца и Слънчо, който си бил поспаланко, бил лют и сърдит на света.
Както обикновено, Принцеса прекрасна отворила прозорците си, помахала на своите любимци и когато първите лъчи на Слънчо позлатили хоризонта, тя се изтегнала и се прозяла в лицето му.
- Ти ми беше като родна дъщеря!- прогърмял гръмотевичният глас на разгневеното Слънце, - и аз те обичах повече от всичко на света.
Слънчо махнал с ръка и от пръстите му изскочило огнено кълбо, което полетяло към принцесата.
- Надменно създание!- продължило гневното Слънце. - От този час аз ти отнемам красотата! От този час ти ще бъдеш грозна като смъртта!
С тези думи огненото кълбо обгърнало принцесата, изпепелявайки златните ú къдрици и обгаряйки бялата ú като слонова кост кожа. Дружките на принцесата се втурнали към нея, за да изгасят пламналите ú дрехи, но вече било късно... Принцесата горяла като факла. И може би това щал да бъде краят ú, ако един находчив слуга не излял една кофа ледено студена вода върху нея... Царските знахари спасили живота на принцесата, но вълшебните им мехлеми не могли да възвърнат предишната ú красота...
Ден след ден Слънчо изгрявал и чакал търпеливо своята любимка да се покаже на порзореца. Дълбоко в себе си той съжалявал за случилото се, но стореното- сторено, назад не можеш да го върнеш! - и се молел принцесата да не е пострадала от гнева му...
Няколко месеца по-късно, когато раните на Прекрасна зараснали, тя свалила превръзките от лицето си и заповядала на дружката си да ú донесе един леген с вода.
- Какво е това грозилище, дето ме гледа? - учудила се принцесата. - Има рибешки очи без клепки, малък смешен нос, грозни сплескани уши и разчорлена коса. Коя е тази грозница?
- Принцесо! - обадила се несмело една от дружките ú. - ...ъъъ... не се плашете... Д-р Всезнайко, нашият придворен знахар, каза, че ще приготви специален мехлем за Вас... - тя сръгала дружките си, за да ú помогнат.
- Да, Принцесо - обадила се друга. - Преди годината да се изтъркаля, вие отново ще бъдете по-красива отвсякога, ще бъдете отново най-сияйната красавица под слънцето!
Принцесата разбрала горчивата истина, надала неистов вик и изгубила съзнание...
Минали няколко месеца. Нещастният доктор Всезнайко отдавна се простил с главата си - вълшебните му мехлеми така и не успели да върнат красотата на принцесата, а след него се простили с главите си не един и двама знахари в царството. Когато повече знахари и шарлатани в царството не останали, цар Тошко дал обявление в придворния вестник "Работническо дело" и от близки и далечни братски страни започнали да се мъкнат на тумби куци, кьорави и сакати. Царят обещал, че на този, който успее да възвърне красотата на принцесата, ще му подари едно томче на придворния мъдрец Ленин, лично подписано от него и с още 1-годишен безплатен абонамент на вестник Правда. Този, който не успява, бил изпращан да развъжда зайци и костенурки в Гулаг.
 Когато на пазара се появило толкова много заешко и костенурско месо, военният Министър Добри танкиста извикал "Еврика" и стигнал до най-голямото откритие на хилядолетието. Това било най-новото му секретно изобретение, което представлявало една парна каруца, покрита с кепенци отвсякъде. Когато той трябвало да се измъкне от Парламента, стачкуващите студенти - тези долни паразити! - го замервали с яйца и гнило зеле, той се вмъквал в танка и невредимо се измъквал, без дори и едно яйце да измърси генералската му униформа. Вместо да изпраща провалилите се шарлатани и знахари в Гулаг, ги изпращал в Кремиковци. Там нещастните копаели въглища за за парната каруца на Негово Генералско височество. А тая проклетница гълтала въглища като хала деветоглава и бедните души трябвало да копаят денонощно. Колкото до храна, те не трябвало да се притесняват, защото скалните гущерчета, които се припичали по скалите тук, били с големината на малко прасенце.
А сега нека да оставим бедните шарлатани да копаят въглища и горкия генерал, чиийто гениален мозък беше решил да внедри парния танк в царската армия. Ако студентите се разбунтуваха, той само свирваше с два пръста и викаше: "Доведете танковете" и опозицията се разпиляваше като пилци.
Най-отпред, най-бързо от всички бягаше едно джудже и викаше:
 - Ас не шъм политикан! Ас шъм бащата на демокрацията. Ас напишъх пърфата книга жъ демокрацията!
 Бяха бедни времена и хората нямаха тоалетна хартия - вечерно време край загасващите огньове хората си говореха за Страната на Пепеляшка, която се простираше от другата страна на безкрайния океан. Там нямаше дефицит и хората не си бършеха деликатните части с "Правда" или "Феодализмът". А сега нека да оставим нашите герои и да видим какво стана с Людмила Прекрасна. Дори и горкият Авицена не беше успял да й възвърне красотата и беше изпратен на заточение за 4 Петилетки в Кремиковци. Принцесата - нали си беше умна главица - също като своя баща цар Тошко - беше решила да събере децата от цял свят под предлога за мир. На Людмилчето не й пукаше за мира, но нали знаеше, че децата са големи хитрушковци и знаеше, че все нещо могат да се досетят. Та в столицата на царството се откри Асамблеята на Мира и започнаха да пристигат деца от цял свят. За президент на Асамблеята бе избран един много голям музикант и любимец на децата - Майкъл Моркова, който си беше втълпил, че носът му е с размерите на морков и звънеше на Авицена по мобилния си телефон всеки 5-10 минути, за да му го оперира. Добре го изпратиха на слънчеви бани в Кремиковци, защото на горкия Майкъл Моркова носът му беше останал с размерите на колибри.
Това добре, но от друга страна беше решил да се избели, като Станка от Бяла паланка...
 Та нашите хитрушковци - децата - се почесоха по малките си умни кратунки и се замислиха. Едно от тях даде идея на принцесата защо не иде вдън Гори Тилилейски да потърси Баба Яга. Само тя можеше да й помогне да си възвърне красотата.
Людмила Прекрасна така и стори. Тя яхна едно старо куцо магаре - не са казваше Марко, а Соломон (то беше голям мъдрец и често се печеше на слънце и броеше колко мухи са му кацнали на опашката).
 Принцесата обеща на Соломон да му подари едно от томчетата на първоучителя Маркс и четирикракият мислител забръмча като запорожец по тясната селска пътечка. Запорожецът беше изобретение на братския северен народ и развиваше умопомрачителна скорост от 9, 99 км в час. (Тайната беше, че вместо да използват единично камшично запалване, използваха двойно, а освен това имаше трети каруцар, който търкаше задните части на животното с люта чушка.)
- Ах, ох, ух! - викаше принцесата и кълнеше философа. - Соломоне, ще ти оскубя брадата! После ще ти одера кожата и ще направя тъпан от нея.
Последното като че ли вразуми мъдреца и Соломон забави ход.
Тъкмо навреме, защото острите тръни, глоги, бодили, шипки и храсталаци бяха разкъсали скъпите копринени одежди на принцесата и бяха разранили нежната ú кожа.
-Като се върнем в двореца ще те дам на придворния Учител Андрейчо.
Той беше много нашумял напоследък, защото беше не само научил гъските да спрягат глаголните времена на северния братски народ, но дори беше научил магарешкия хор да пее "Ставай страна огромная!". Тези от магаретата, които пееха фалшиво или тропаха грешно с копита, се озоваваха в образа на сушени луканки по саръците.
Оттогава започнаха да наричат придворния учител и диригент Андрейчо Луканката...
Но това беше друга история, а сега нека да се върнем при при мъдреца Соломон и невижданата под Слънцето грозница Людмила Плашилото.
Откакто Слънчо я беше изгорил, селяните ú изнамериха прякора Плашилото и дори плашенето на Добри танкиста , че ще ги прати да "чукат камъни в Белене" не можа да спре преименуването на принцесата.
-Стооой! - изкрещя диво неочаквано някой. -Стооой, ако ти е мил животецааа!
Соломон се закова на място и принцесата изхвърча като коркова тапа напред. Напред, смело напред и кацна в средата на един шипков храст. Там един таралеж си беше свил гнездо, когато летящото чудо-юдо се стовари върху него.
- Ах, мале, мале! Проклета да си! - изпищя Ежко Бежко и побягна, оставяйки половината от бодлите си в деликатесните части на принцесата. - Защо те послушах навремето?! Вместо да се запиша в кръжока на червените таралежи и да оставя на безпартийните таралежи ловенето на мишки, змии и гущери, аз те послушах и се заорах в този пущинак!
Ежко- Бежковите бодли дадоха начална скорост на принцесата, която полетя право нагоре като комета и с чудовищна скорост обиколи около Земята три пъти, преди да изрече: "Вай, вай!"
Необичайният феномен беше отразен в специалното вечерно издание на Работническо дело и на принцесата ú беше връчено тържествено научното звание  "Заслужил герой на феодалния труд и старши научен сътрудник".
 Едно от изискванията за старши научен сътрудник беше да можеш да броиш до 10 - старшият научен сътрудник обикновено имаше по-малко от 10 младши научни сътрудници и сътруднички, в това число и една доста засукана секретарка.
 Мечтата на всеки беше да се докопа до професорското кресло. Една от привилегиите да бъдеш феодален професор беше, че можеш да се упражняваш със скалпели и ножове над политическите противници на цар Тошко, без да те е грижа дали пациентът ти ще оживее или не. Освен това, феодалният професор имаше право на гарсониера в столицата на царството, парен танк, 3 секратарки и 3-ма охранители от ВИС-3....
Братският северен народ се изказа много остро срещу новатора-изобретател, защото принцесата беше грубо нарушила правата на животните от Женевската конвенция. Така че нейното обикаляне около Земята се счете за невалидно и горката принцеса-космонавтка така и не можа да се запише в книгата на рекордите на Гинес...
А сега да оставим това настрана и да видим какво стана с нашия летец-космонавт. След като тя обиколи земята три пъти, Людмила Плашилото се приземи по ирония на съдбата на същото място, откъдето излетя.
- Олеле, татичко! - изпищя на умряло Горьо Страшника. - Не ме взимай още, искам да поживея още тука!
Горьо страшника беше оригинално от Луната и преди около триста години той и баща му се бяха яхнали на една падаща двезда и бяха дошли но гости на Земята. На Горьо Страшника толкова му бяха харесали земните плашила, че беше решил да остане и да се задоми тук. Това добре, но баща му се съгласи да го остави да погуляе на Земята само 300 години. После трябваше да се върне обратно на Луната и да се заеме усърдно с оплодяването на Лунни плашила и кокони...
- Аз не съм твоя баща - опита се да го успокои Людмила Плашилото. - Аз съм дъщерята на цар Тошко. Някога ме наричаха Людмила Прекрасна и бях най-сияйната красавица под Слънцето. Но проклетият Слънчо един ден ми завидя и ми отне красотата...
- Тааааак... тааак... тааак - чейнето на Горьо Страшника тракаше от страх. Той си плю в пазвата три пъти и се прекръсти: - Пфу, изкара ми акъла, Маркс да те вземе принцесо! Какво мога да ти помогна?
- Искам да си възвърна красотата - принцесата замълча за секунда и се сети за страховитото създание, което я гледаше от легена с вода. - Искам да съм красива като преди... децата ми казаха, че само Баба Яга...
-А, това ли било?! - ухили се Горьо Страшника. - Що не ми каза отначало? Къщичката на Баба Яга е в тая посока - той посочи на юг. - Има не повече от два-три часа път дотам.
Принцесата погледна и се намръщи. Там, където сочeше Горьо Страшника, се издигаше вековна гора. Тръни, храсти и диви растения бяха израстнали на воля, оплитайки се в стволовете и клоните на дърветата. Дори и змия не можеше да се промъкне, а камо ли човек!
- Ти да не си си загубил ума?! - разгневи се принцесата. - Как ще се промъкна из тия тръни?
- Твоя работа - рече Горьо Страшника и вдигна рамене. - Ти ме попита къде е къщата на Баба Яга и аз ти отговорих. А сега ме извини.
Горьо Страшника беше видял друга падаща звезда и си плю на петите. Може би този път наистина беше баща му...
- Какво ще правим сега?! - рече принцесата и седна на малкото хълмче. Нещо я ощипа по деликатния задник и тя подскочи. Тя се наведе към земята, за да види какво я е наранило.
- Ще се оплача в Хага! - кряскаше гневно кралицата-мравка и размахваше малките си юмручета. - Правата на животните бяха грубо...
- Само да се оплачеш и ще доведа мравояда Рошко. Знаеш ли колко вкусни му са мравчиците?
Царицата - мравка изпищя на умряло и се затича към дъното на мравуняка.
- Бягайте, деца, да бягаме! Големият лош Мравояд е на път към нашето мирно царство!
- Нашите права бяха гарантирани с Хартата на Животните! - намеси се  една старa мравкa.
- Забрави я Хартата на Животните - намръщи се царицата. - Който си е бит, е бит. Ами по-добре да си стягаме багажа и да се чупим оттука!...
В същото време в главата на принцесата се беше зародил зловещ план. Тя се беше досетила как да се промъкне до къщичката на Баба Яга, без да нарани нежната си кожа...

sledva...