Вратата се отвори с трясък, и в нея се настани пълководецът на семейството, Наполеон и Суворов едновременно – госпожа Еленка Рангелова! Застана с прословутата поза на буквата „Ф” и извика:

- Мъжо! Къде си? На ушите ли си стоиш, гиди смотльо нееден!!! Моментално да ми се явиш, защото ми е черно пред очите!

От кухнята бавно и плахо изпълзя едно олисяло човече, което се явяваше като съпругът Сашо, глава на семейство и пръв съветник на Еленка:

- Кажи, душко?

- Ще те сдушкам аз! Къде е Маринчо?

- Ми неделя е! При Чочко! Нали знаеш, че днес им е ден да си разказват страшни истории, да редят домино и играят на бабица!

- Ей сега ще го сбабичосам, такива страшна история ще се разиграе тук, че ще е за последно! Ти вместо да дремеш в кухнята, не поглеждаш ли навън? Знаеш ли какво видях, търтей завършен?

- Не, душко! Какво видя?

- Благой! Тика количка! А в нея още две близначета! Трета двойка! А Маринчо? Спазва си традицията от тридесет и шест години! Да си разказват с Чочко страшни истории и да си играе на бабица! Традиция! Традиция е и ние да имаме внуци от него, ама този смотаняк Маринчо си играе на шикалки с Чочко! Моментално телефонирай на фамилията на брат ти, на щерката и на майка! Немедлено! Веднагически!!! Ама не ми се пули така насреща, че направо ми идва да те смачкам като гнида! Свиквам конференция, заседание, съвещание, всичко в едно! Аз отивам за Марин!

След половин час Марин беше доставен, макар че явно му личеше покрусата от прекъснатата игра на домино. В отговор на мрънкането, Еленка просто го перна по врата и изсъска:

- Ти да траеш, че… не знам!!!

- Ама майко…

- Няма майко, няма тайко! Млък! Ще слушаш!

Наставленията на Еленка бяха прекъснати от звънецът и след миг през вратата влетя първата част от заседателите.

- Какво става? – запъхтяно попита братът на Сашо Рангелов, който беше наполовината обръснат – Да не би нещо… мама… А?

- Вие пък с тая майка не мирясахте! Добре си е жената, сади си бостана и не й пука за нашите проблеми!

- Аз какво ти казах? – писна снахата, която беше с омотана глава, защото тъкмо се беше къносала. – Да ме караш да идвам на пожар! Виж ме, с тюрбан, като че съм…

- Ти и без тюрбан си чучело! – успокои я съпругът й – Мислиш, че като се къносаш, та ще се разкрасиш! Комплексарка!

- Кой? Аз ли съм комплексарка, бе? Аз? Я се виж ти на какво приличаш? И да се бръснеш, и да не се бръснеш, все тая! То пък твоето едно бръснене! Да беше отишъл на истински бръснар, да те остърже като хората, а ти си като скубана ливада! Да се беше видял в огледалото! Косата ти не фитили! Стърчи отвсякъде! Грозник си ти! Ама не чуваш! И как ще чуваш, като ушите ти вълнясали! На плитки ще си сплиташ космите! До шкембето ти стигат! Ама то като че не е твое! Едва го влачиш! Щото плюскаш денонощно! От масата не ставаш! Как пък да няма нещо, което не ядеш, бе!!! Всеяден! Термит! И мебелите ще опоскаш, само да ги полееш с оцет и олио! Вчера си изял всички яйца! Как можа бе, ще почнеш да ги снасяш!

На вратата, без да се звъни, се появи и щерката на Еленка - Лилето. И тя с омотана глава, нали беше неделя, та жените се мажеха с разни разкрасителни вещества! В случая Лилето беше с укрепваща косъма маска! Съпругът й Димо изобщо не беше бръснат, а навлечен с оръфан анцуг!

- Какво става? Какъв е тоя пожар? Защо тате ни извика скорострелно, та ме можах да се окъпя? – попита Лилето и веднага седна . – Уф, да си почина, че и къщата почиствах. Този тук виждате ли го? – и посочи прозяващия се до нея Янчо. – Сутринта рече да свари кафе, обаче се загледал в някакъв мач! Неделя гледа мачове! Ненагледал се! Какво толкова има да им гледа, не знам! Кафето изкипяло и направило печката на нищо! Ама аз миех банята, водата шурти… Нали сама отлитам за всичко! Няма кой да ти помогне…Та за какво ни викнахте?

- Заради брат ти! Наборчето му тика трета партида близнаци, а този льольо си разказва с Чочко от детската градина страшни истории и играят на бабица и домино!

- Ама още ли? Откак ги знам, все това правят – удиви се Лилето – Брат ми, ти да не си сбъркан? Стига с тоя Чочко!

- А ти стига си опявала, ами дайте да го навием да се ожени! Докато не склони, няма никой да излезе от тук! – твърдо отсече пълкводката! – Марине, да знаеш, че ако до месец не доведеш булка и до два не рапортуваш, че бебето е на път, спирам ти всички манджи! Това е на старта! А до финала такива ще ти ги стоваря, че ще станеш пишман, че съм те родила. Кажи му и ти, бе Янчо, нали си мъж, сестра му водиш!

- Ми вземи, та се ожени, бе Маринчо! Нали виждаш, не е зле…Прибереш се вкъщи и не си сам! Има ред, прибрано…Чорапите ти в коша… Пепелника почистен. Жена ти те посрещне с радостен плясък, нежна като гълъбица и започва да ти гука! Гука, гука… не спира. Ти речеш да си починеш от това сладко гукане, ама тя след теб върви и опява. За всичко! Няма нещо, което да не засегне моята гълъбица! Включа телевизора да погледам, тя застава пред екрана, за да я виждам само нея, ненагледната ми, и пак ми гука! Сложа вестника на лицето си, уж че дремя, тя го маха и пак! Не спира! Отида в тоалетната, а сестричката ти стои пред вратата и отново… ми гука! Живота си съм бил прекарал там, да съм спал там… Излизам, тя след мен… Почва да ме сравнява с всички мъже, които познава и не вижда по-лош от мен! Виждаш ли? Ама аз я обичам и си трая, защото обадя ли се, цяла нощ ще ми гука! Ще ми гука, гука… ах, мамицата й… - завърши кандърмата Янчо.

- Какво чух? – кресна Лилето! – Мамицата ми, така ли? На мен, дето те гледам като писано яйце, а ти си един черен неблагодарник! Единственото, което трябва сам да правиш, е да се обличаш, и виж на какво приличаш! Виж си дупките на анцуга, бе? Ти по колене ли пълзиш, та са се протрили? Като че децата не могат сами да си тикат играчките? Ама ти, не, вземаш им влакчетата и се залагаш на земята! Виж си ластика, стърчи на задника ти! Хвърлих го в казана, ти го изрови! Бил ти сантиментален спомен!!! Моля ви се! Преди десет години с него спечелил някакъв крос и сега му трепери, като че е дреха от Версаче! Дрипа някаква! Ще я изгоря, да знаеш! По гол задник ще тръгнеш, като ти е толкова акъла!

- Само да си посмяла! Ще те заметна както си с маската и после няма да имаш нужда от нищо, защото няма да ти остане един косъм!

- Ти ли бе? Ти ли ще ме скубеш? А ме пипна, а те осъдих! За тормоз!

- И аз ще те осъдя! За психически тормоз! Гукала ми тя! Гълъбица! Сврака си ти! Не спираш да грачиш!

Скандалът се заформяше, а това не беше от полза за навивките за женитбата на Маринчо, затова Еленка просто сложи шепите си на устните им и извика:

- Да се съсредоточим в целта на заседанието! Къде е мама? Тя е специалист в женитбите?

- Отиде на разкрасителна процедура, – обясни Сашо – Ще се омъжва. Как пък не й омръзна, не знам! За седми път…

- За осми, ако пак ще жени – след кратко пресмятане отговори Еленка. – И как не е споделила? Ами как да се хвали, като внука още се тутка, а тя…все добри партии намира. И кой е осмият?

- Някакъв перничанин. От интернет си го намерила. Ще се женят и тръгвали на пътешествие до Палма де Майорка. Били да поседят един месец и да продължат за други екзотични места.

- Пустата му мама! Дано не поиска да забременява ин витро, че когато беше на седемдесет, докторите едва я разубедиха, че на нейната възраст не е редно да гледа свои деца, а правнуци.

В това време отвън се чу пронизително свирене с клаксон. Фамилията се струпа на прозореца и видя един супер модерен Фолскфаген-голф. От него слезе мъж в бял костюм, бомбе и елегантен бастун в ръката. Отвори вратата и от там се изниза разкрасената баба Мери. След това от колата се изтърколи и едно същество, облечено като за карнавал. Дядото омота косата й около китката си и с усмивка тръгна към входа.

На вратата се появи сияйната баба Мери, новият жених и онази с карнавалната дреха. Само че косата и вече не беше около китката на дядото, а ръцете им бяха свързани с белезници.

- Ето ни и нас! – тържествено обяви визитата баба Мери – Идваме заради вашия и нашия проблем. Нашия се вижда, отиваме да попътешестваме… меден месец, радост голяма, любов… да си я изживеем. Нали, муцко? А за другия, за Маринчо де, водим решението на проблема! Нали, муцко? Симо има внучка, от малка мечтаела да стане клоун в цирка, но все не можела да осъществи мечтата си, та се облича така – традиция.

- Така! – потвърди Симо и приближи до Марин. В следващия миг белезницата от неговата ръка се озова на тази на Марин, а той пъхна ключа във вътрешния джоб на сакото си.

- Ние в Перник така решаваме проблемите си. От раз! С Мери отиваме на пътешествие... Ключът от белезниците остава у мен. Като се върнем, да чуем благата вест, че ще чакаме правнук! И не се мъчете да чупите белезниците. Стоманата е яка! Пернишка, значи!

Марин се опули в несвяст и понечи да обърне гръб на клоунката. У нея също бушуваха свирепи чувства, но го погледна… Тогава той потъна в огромните й небесно сини очи и забрави за недовършената игра на домино с Чочко. Опряха гръб в гръб и… нещо се случи.

След два месеца баба Мери и Симо се върнаха, сияещи от щастие и любов!

- Дядо - посрещна го също така сияеща внучката – можеш да свалиш белезниците, но ние така си свикнахме с тях!!!

И това е краят на тази история, от която ще започне друга, в която и колички ще има, и гукане, гукане… като навсякъде.