28.07.2016 г., 21:31 ч.

Бариерата 

  Проза » Разкази
445 1 3
2 мин за четене

БАРИЕРАТА

Чакам !

Около мен, доста кат мен и те чакат!

Днес ни е ден за получаване на лекарствата-ония, дето от никъде другаде не можеш да вземеш и които ако не ги вземеш, няма смисъл и дните да броиш.

Обикновено процедурите за преглед, разпитване, предписване, писане, подписи, печати, отнема около два-три часа. Предписват! Хапчета! Малки, хрускави, розови, за един по толкова, за друг по еди-колко си, в зависимост от скоростта, с която тоя или оня се е понесъл към Оня свят.

По интернета проверяват, в някакви списъци, тоя или оня там ли е, ще има ли за него хапчета и ако всичко е наред, тръгваш към болничната аптека.

До мен жена! Я има, я няма двайсетина, със забрадка на главата, да прикрие липсата на коса, прегърнала с ръка прелестно русокосо, мъничко дете. Стои права и ни мърда ни продумва! Една малка детска ръчичка изтрива нещо, което се стича по лицето ѝ. Чула е преди час, че в списъците я нямало! Чула е присъдата си, оная, за която обжалване няма! Това лекарство струва толкова, толкова, че когато научих, забравих, как се говори. Чух, как у дома по телефона, умуваха, какво да правят, как да  постъпят и чух, че правели сметки, пресмятали, че всичко де имаме, ако се продаде, ако се заложи, няма да ми гарантира и шест месеца.

Слушах, преглъщах, настръхвах! Залагат всичко, което имаме, та поне още няколко месеца да съм с тях!

Дойде и моя ред !

Името ми го няма в списъка!

За мен лекарство няма!

Пред мен причерня! Светът, като че изчезна! Смътно различавам само някакъв път, на него някаква бариера…

Вървя, вървя, приближавам…

Смут, паника, телефони, питане, каране, молене, а времето тече ли, тече, а аз вървя ли, вървя, по оня път…

Час, втори, трети и когато всяка надежда изчезна, се обадили, името ми се появило в списъка, лекарство ще има, но намалено, намалено, че нещо при мен се променило!

Спрях на пътя!

Бариерата пред мен, бавно се спускаше...

Днес не беше моя ред за пътуване!

Зад мен, една жена, с дете в ръцете, плаче.

То изтрива сълзите.

Ако можеш, зарадвай се…

Бариерата за един се дига, за друг пада …

 

© Иван Стефанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??