Студентски дом на културата – свърталище на върли почитатели на театъра.

Инкубатор на индивиди, които се обричат завинаги на Мелпомена!

Тук  всички безумно обичаме театъра и търсим изява на всяка цена...

От тук поемат десетки бъдещи театрали по дебрите на изкуството!...

Този сезон ще реализира спектакъл актьорът Андрей Михайлов.

Бог знае защо, беше избрал „Пробния брак на Ани” от Божидар Божилов!

Една пиеса, която никой театър и никой режисьор не иска да поставя!

Това е първият опит на утвърдения лирик - драматурзите още ги няма…

Сиреч: самонадеян режисьор поставя самодейна пиеса със самодейци!

Влизаш от тук, излизаш от там - между другото си казваш думичките…

А ние копнеем да правим интересен, необичаен, различен театър!...

                                                *

По линия на културна спогодба получихме покана за гастрол в Белград!

Ще играем два спектакъла, а оркестър  „Стакато” ще изнесе концерти…

Развигор Попов, Иван Пендачански, Матей Иванов вече бяха имена.

Радостта е неописуема - десет дни в чужбина!

За всички е голям шанс - никой от нас не е пътувал навън!

До този момент държавен театър не беше излизал да играе в чужбина!

От дъжд на вятър идваха съветски театри  по повод разни годишнини…

Ние, някакви самодейци, ще играем в Югославия!...

Тайно се надяваме и радваме, че ще видим една друга действителност…

Дочувахме, че Тито е отворил границите и сърбите работят по целия свят!

                                                *

Оказа се, че с нас ще пътува и авторът на пиесата Божидар Божилов.

Естествено, пътуването е една безкрайна фиеста до Белград.

На отиване пеехме български песни - на връщане сръбски…

За западни не смеехме да си помислим, камо ли да пеем!...

За първи път видях бетонена магистрала - и днес няма подобна в България…

В същото време не видяхме уредено село, все някакви махали, паланки…

Нямаше ги нашите селски замъци от камък, тухли и бетон…

Пристигнахме с два часа закъснение - слизайки от автобуса, чухме псувни…

Някой побърза да обясни, че това е нещо като:  "Добре дошли!..."

Сръбска му работа…

                                                *

При пътуването направихме приказка с Божидар Божилов.

Знаех, че преди година се  върна от Куба, където беше културно аташе.

Току-що се беше развел, мисля, за втори път.

Взехме душ и като изпуснати се юрнахме из белградските кафани.

От вратата цигуларят те посреща и върви след тебе…

Седнем ли на маса, свири с притворени очи над главите ни…

Ако пък не седнем, изпраща ни до вратата – уважили сме заведението!

Как ли сме изглеждали в очите на сърбите!...

                                                *

Божко се славеше като голям любовник!...

Из „Бамбука” и „Славянска беседа” се разнасяше история, превърнала се във виц.

Божко бил мераклия на жена, която след дълго ухажване го поканила у дома!                     

Превъзбуден, пристигнал с букет цветя - дамата хранела злоядия си син.

По някое време, изнервена, майката се скарала на детето:

- Яж, защото иначе ще заприличаш на маркуч, ей като тоя чичко!

Детето измерило с жален поглед Божко от глава до пети и изяло яденето…

Щастлива, майката го помолила, ако може, утре пак да намине...

Сконфузен, поетът си тръгнал… завинаги!

                                                *

Моите ресурси приключват още след първото заведение.

Божко ме потупа по рамо да не се притеснявам.

-  Важното е да бъде интересно и да има мацки…

Залепваме се за някакви плувкини и ни поглъща нощният Белград…

По някое време се оплака, че неговата плувкиня му „прави номера”!

Ужас, похарчи хиляди динари и накрая с празни ръце…

Опитах се да ù обясня на четири очи, че това е голям български поет…

Човек свободен, сериозен и търси жена за брак!

А тя:

 - Не желим…

- На първо време може и пробен - човекът не е за пренебрегване…

- Не желим …

- Повече подробности  - утре вечер на представлението „Пробния брак”.

- Не желим, не желим!...

- Какво толкова не му желиш?

- Има бркове на коцкар и понављање као дуго црево!(Има мустаци на коцкар и е дълъг като маркуч!)

  Притъмня ми…

  Моята плувкиня се казваше Елица.

- Вразуми приятелката си, иначе си тръгвам за България.

  Тя през сълзи:

- Ја идем са вама!(И аз тръгвам с тебе )

                                                *

Призори пуснах Божко в хотелската стая, а ние преспахме в автобуса…

На другия ден по обяд някой удря с юмруци по задното стъкло:

- Оная влезе в банята и не излезе… Скочила е през прозореца!..    

   Отворих очи и се опитах да стана…

- Търсих я навсякъде – няма я! – нарежда Божко…

   Елица ме беше заклещила и не можех да мръдна…

- Божко, разходи се, след малко Елица ще се обади на друго момиче…

- Ама тази беше състезателка…

- И другата ще бъде… или поне ще плува – си помислих… - Направо да идва по бански – заръчвам на Елица и отново заспивам…

                                                *

Привечер се появява някакво съвършено създание на природата!

- Божко, тази е богиня на плувкините! Ако имаш проблем, готов съм на смяна – навивам Божко.

А той, щастлив, отговаря:

 -  Не, не желим!...  Това ми е късмета!

Олекна ми, радвам се повече от него – вече няма да потъвам в земята…

Хапваме, пийваме, танцуваме - Божко демонстрира кубински танци…

Момичето се превива от смях и пляска с ръце…

По едно време се затича към тоалетната, Божко танцува унесен…

Прищрака ми, че може да не се върне - моля Елица да надникне.

- Нема никой! – Елица плаче със сълзи и нарежда: - Не иди, молим те!...

                                       О, Богове!...

                                                *