Белязано време
1 мин за четене
Кое би те уплашило... може би аз... не съм страшен, но пък ще ти разкажа история. Роден съм, когато всичко беше ледена пустиня. Нямаше много хора тогава. Всички бяхме животни и се избивахме като животни, но един ден, докато ловувах някъде из сегашните гори на германите. Тогава за първи път видях страха в очите на звяра, защото аз бях се превърнал в по-жесток звяр от глутницата вълци, разкъсващи глигана. Погледите им се срещнаха с моя. Усетиха миризмата на разлагаща се плът. Видяха кожите по мен на своите събратя, които бях убил... Най-вече ги уплаши, когато сложих ръцете си на земята, тогава лъхна истинската миризма на смъртта, до този момент бях избил стотици хиляди хора... Спомних си в този момент, седейки пред тях, че аз съм по-голямо зло от тях...
Споменът за дните на конниците на Апокалипсиса пак дойдоха при мен. Прекрасни дни, изпълнени с плячкосване, пожарене на села и градове и избиване на хора, деца, старци, жени и мъже. Не търсех мъст в тези дни с приятелите ми. Правехме всичко това за удоволствие. Плашеха децата с моето име, имаха кошмари хората, беше ги страх... но с времето и това става скучно и еднообразно. Нека се върнем на вълците, мислех, че ще ме допуснат да споделя плячката им, но те избягаха от мен... Минаха векове, дойдоха египтяни, финикийци, вавилонци, които оставиха своите следи. Не знаеш колко забавно беше да живееш тогава. С братята ми конници се разделих, поех по пътя на познанието. Но когато можех, участвах във войни между племена, цивилизации и империи. Познавах се с умовете на времето си. Видях и вашия бог... горките сегашни хорица, ако знаеха всичко за него, но това е друга тема, слушателю. Ей, човече, защо пребледня, да не видя призрак... това е истината за мен, но има още какво да ти разказвам за императори, царици и диктатори, но май ти стига, иначе ще припаднеш пред мен. Питай нещо дали искаш да знаеш по-конкретно?
- Аааа... кой беше ти?
- Аз бях смъртта или живота, или бога, но или нищото! Ти избери как ще ме наричаш, всяка епоха ме нарича различно, но във всяка оставям следите си!
Споменът за дните на конниците на Апокалипсиса пак дойдоха при мен. Прекрасни дни, изпълнени с плячкосване, пожарене на села и градове и избиване на хора, деца, старци, жени и мъже. Не търсех мъст в тези дни с приятелите ми. Правехме всичко това за удоволствие. Плашеха децата с моето име, имаха кошмари хората, беше ги страх... но с времето и това става скучно и еднообразно. Нека се върнем на вълците, мислех, че ще ме допуснат да споделя плячката им, но те избягаха от мен... Минаха векове, дойдоха египтяни, финикийци, вавилонци, които оставиха своите следи. Не знаеш колко забавно беше да живееш тогава. С братята ми конници се разделих, поех по пътя на познанието. Но когато можех, участвах във войни между племена, цивилизации и империи. Познавах се с умовете на времето си. Видях и вашия бог... горките сегашни хорица, ако знаеха всичко за него, но това е друга тема, слушателю. Ей, човече, защо пребледня, да не видя призрак... това е истината за мен, но има още какво да ти разказвам за императори, царици и диктатори, но май ти стига, иначе ще припаднеш пред мен. Питай нещо дали искаш да знаеш по-конкретно?
- Аааа... кой беше ти?
- Аз бях смъртта или живота, или бога, но или нищото! Ти избери как ще ме наричаш, всяка епоха ме нарича различно, но във всяка оставям следите си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодор Илиев Всички права запазени
